Точно в навечерието на националния празник на България вчера, Европейската комисия публикува своя Годишен преглед на растежа 2015 г. От 16 страни, чиито икономики бяха определени преди това като страдащи от макроикономически дисбаланси, ЕК влошава най-силно оценките си за Франция и България. Германия също влиза в списъка на проблемните държави, но не е толкова силно критикувана.

По отношение на България ЕК изтъква, че икономиката на страната страда от прекомерни дисбаланси, които изискват решителни политически действия и специално наблюдение. По-конкретно – трусовете във финансовия сектор през 2014 г. са предизвикали загриженост относно практиките в някои частни банки българска собственост и са показали неефективност на надзора на БНБ. Очевидно е, че се има предвид кризата и отнемането на лиценза на Корпоративна търговска банка и изпадналата в резултат на трусовете във финансовата система в затруднения Първа инвестиционна банка, която трябваше да бъде спасена в последния момент с пари от държавата. Поставянето на България под специално наблюдение е последната стъпка преди започването на наказателна процедура. Според икономическия еврокомисар Пиер Московиси, затягането на мерките срещу София се дължи и на прекомерната корпоративна задлъжнялост и на слабостта на трудовия пазар. Тук явно не са минали незабелязани 58-те млрд. евро копроративни дългове, които дори надхвърлят публичния външен дълг.

Неприемлив за Еврокомисията и за самия й президент Жан-Клод Юнкер е обаче бюджетният дефицит на страната. Миналата година той надхвърли допустимите 3% от БВП, а за тази година се очаква да е близо до този таван. Най-отрицателно обаче се оценяват перспективите за растеж на българската икономика. Експертите и високопоставените ръководители на Евросъюза дават ясно да се разбере, че, както казват българите, няма хляб в българската икономика, такава каквато е в момента. Това е ясен сигнал, че има нещо сбъркано в националната икономика и тя не е адекватна на съвременните условия за бизнес.

Икономическата ситуация в България не е лесна, защото няма растеж, заяви в Брюксел пред президента Росен Плевнелиев председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Тази констатация би трябвало да накара властите да удвоят усилията за реформиране на сферите, които най-много препятстват растежа. Списъкът им на практика е неизчерпаем, но особено силно нужда от промени се чувства в правосъдието, в публичната администрация, в образованието, в здравеопазването и в енергетиката. България е предпоследна в ЕС и по цифровизация на икономиката, показва изследване на Еврокомисията. След като от самото влизане на България в Евросъюза през 2007г. ЕК я постави под особен надзор в областта на вътрешния ред и правосъдието, сега тя разширява контрола и върху икономиката. Първите конкретни препоръки за решаване на трайните макроикономически проблеми на България се очакват през месец май.