Връщане към проекта Южен поток в предишния му вид не може да има, стана ясно от изказване на руския президент Владимир Путин по време на съвместна пресконференция с унгарския премиер Виктор Орбан в Будапеща. Все пак той си запази възможността за маневриране, посочвайки че Русия може да насочи нов подводен газопровод към България, ако получи помощ от Европейския съюз.

Това доста неясно и неопределено изявление няма как да не подхрани надеждите на България да стане своеобразен разпределителен център на руски газ за Европа. Все пак, първата реакция на премиера Бойко Борисов на тази очаквана според него вест беше повече от предпазлива.

След провала на проекта за трансевропейския газопровод „Южен поток”, сега София крои планове да стане поне регионален транзитен център за съседните балкански и по-близките източноевропейски държави като Румъния, Гърция, Унгария, Хърватия, Словения. Ще има ли обаче какво да разпределя България, ако допуснем, че подобен газов хъб въобще бъде някога изграден? Отговорът на властите в София е положителен, експертите са по-скоро скептични, а Брюксел тактично прехвърля топката към други проблеми. Какви са аргументите на привържениците на новия български план? Първият, който те изтъкват, е, че официално руският газопровод „Южен поток“, по който първоначално се предвиждаше да преминават 64 млрд. куб. м газ годишно, не е прекратен и той спокойно ще може да захранва българския разпределителен център. Казаното от Владимир Путин в Будапеща на практика е идея, която всъщност дава нови аргументи на привържениците на тази теза в България. Вторият аргумент в полза на новата газова идея на втория кабинет на премиера Борисов извежда на преден план стратегическото географско положение на страната и планираните връзки на българските газови тръби с тези на Румъния, Гърция, Турция и Сърбия. Третият са предполагаемите собствени и доста големи според предвижданията газови залежи на България на дъното на Черно море. София силно се надява от там да потече газ и наскоро в Лондон бившият министър и сегашен председател на влиятелната парламентарна комисия по енергетика Делян Добрев проведе разговори с високопоставени представители на някои от най-големите фирми за търсене и добив на нефт и газ в света – норвежката Statoil, британската British Petroleum и холандската Shell. Всички те, според официалните изявления, проявили голям интерес и желание да търсят и добиват газ и нефт край българските черноморски брегове.

Привържениците на идеята за превръщането на България в регионален газов център подчертават, че вече имат и планове за финансирането на проекта. Парите за необходимите значителни инвестиции щели да дойдат от ЕС, а и имало възможност да се кандидатства за финансиране и по плана „Юнкер”.

Критиците на идеята за централноевропейски газов разпределителен център в България напомнят, че дори без официално уведомление за спирането на руския „Южен поток“ през България, работата по алтернативата му „Турски поток“ напредва и ако той ще захранва някакъв газоразпределителн европейски хъб, то съоръжеието ще бъде по всяка вероятност в Гърция, която вече не скри задоволството си от подобна перспектива. Те гледат скептично и на планираните газови връзки със съседните страни, тъй като преминаващият евентуално през тях газ няма да бъде конкурентоспособен. А теоретичните залежи на собствен български газ може да бъдат разработени и да започне тяхната експлоатация след неизвестен брой години.