На 16 февруари в София се открива Осмата национална изложба „Българска археология”. До 29 март софиянци и гостите на столицата могат да видят най-интересните находки от изминалия археологически сезон. Домакин на експозицията е Националният археологически институт с музей при БАН. В нея участват НАИМ и 16 музея от страната. „Много успешна, с много находки” – така доц. Людмил Вагалински, директор на НАИМ, характеризира изминалата година. И още: „Ако трябва да определим каква е 2014 година за българската археология, тя бележи рекорд по отношение на броя на теренните проучвания. И не знам дали ще го постигнем скоро. Имаме над 400 такива изследвания. В тях се включват наблюдения, издирвания, но основно са разкопки.”
Причина за интензивния сезон са ангажиментите на българските археолози към проучвания на обекти, при които ще минават магистралите „Струма” и „Марица”, трасета на газопроводи и железопътни линии.
„Освен инфраструктурните проекти, българското правителство миналата година отпусна три пъти повече пари, отколкото бяха давани за планирани проучвания в предходните поне пет години. Не знам дали това ще се повтори тази година – посочва доц. Вагалински. – И като говорим за количество – да, това е рекорд. Но смея да твърдя, че и като качество археолозите си свършиха за поредна година работата. Сега искаме да покажем на обществото защо и как се харчат тези пари на данъкоплатеца, затова и правим тази изложба.”
В експозицията с предмети и постери са показани 23 обекта с над 280 находки. Близо 30 други локации присъстват само чрез постери. От Палеолита до късното Средновековие – това е рамката на проучванията през изминалата година. Има традиционни изследвания, продължаващи вече десетилетия – на българските столици, некропола на Черноморския полис Аполония и други знакови обекти. От години българо-френски екип, ръководен от археолозите Николай Сираков и Жан-Люк Гуадели, проучва тайните на пещерата Козарника. Именно там са намерени най-старите следи от човешко присъствие в Европа. През миналата година там бе открита своеобразна манифактура на палеолитните хора за бижута.
„Още от предишни сезони имаме единични бройки, на които не обръщахме особено внимание. Но сега виждаме, че вече става дума за организирано производство, може да се каже, дори в някакъв смисъл работилница за лични украшения в този отдалечен период – посочва доц. Николай Сираков. – Материалът за тях са основно охлюви, по-рядко миди (става въпрос за фосили). Палеолитните хора са ги откривали, вече знаем къде – недалече, близо до Дунава в няколко ерозионни пукнатини. Някои от тях имат следи от обработка, т.е. пробивали са ги за лични украшения – брошки, обеци, огърлици и т.н. Като казваме „лични украшения”, това е много съществено. Става въпрос за начало на персоналната самоидентификация, но и на груповата, което е много важно: това е нашата група, за разлика от съседната. С други думи – има наченки на етнолингвистични общности.”
Снимки: Венета Павлова
В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..
В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..
Днес Българската православна църква почита света великомъченица Варвара – девойка от знатен род, посечена заради християнската си вяра в началото на..