Министерството на финансите подготвя цялостен закон, който ще урежда отчитането на дейността на свързаните лица. Очаква се той да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание към средата на годината и вероятно ще влезе в сила в началото на 2016-а. Това стана ясно по време на конференция, организирана от Американската търговска камара, на която бяха разгледани затегнатите марки в данъчното законодателство, влизащи през тази година в страните-членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Нашата страна не е член на ОИСР, но въпреки това данъчните служби могат да се възползват от новите моменти, които предвиждат обмен на информация между администрациите на различни държави във връзка с ревизии на транснационални компании.
У нас, към днешна дата, текстовете за отчитане на свързаните лица са разхвърляни в пет нормативни акта (Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс (ДОПК), Закона за данък добавена стойност (ЗДДС), Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и една наредба на данъчните, която представлява наръчник по трансферно ценообразуване). Подобен масив от документи води до не малко обърквания и освен това затруднява чуждите компании, които понякога биват неприятно изненадани от несъответствията между европейското и българското данъчно законодателство. Според Ивайло Ангелов, от „ПрайсуотърхаусКупърс”, противно на битуващото мнение, нашата данъчна уредба се оказва по-строга от европейската. Въпреки това, в публичното пространство често се споменава, че чуждите инвеститори изнасят националното ни богатство. Разбира се, всеки, който инвестира в нашата страна, иска да спечели от инвестицията. Българските компании, които развиват дейност в чужбина също искат да реализират печалба от съответния пазар. И все пак – има ли пропуск в данъчното законодателство, който позволява да се изнасят необложени с данък печалби? И ако няма – къде се къса веригата? Ето коментара на данъчния експерт от консултантската компания:
В сравнение със законодателството в доста европейски държави, нашето е доста рестриктивно. От законодателна гледна точка, не бих казал, че се дават големи възможности за източване на пари. Това, че определени доходи могат да бъдат трансферирани на по-високо ниво в международната компания, не е проблем само на България. Както се вижда ОИСР и Г-20, в която членуват най-развитите държави, очевидно имат същите проблеми.
Въпреки това, не е тайна, че големите международни компании и търговски вериги успяват да намалят резултатите от дейността си у нас. Позната практика е, верига реализирала значителна печалба в България (защото служителите работят ефективно и на ниски заплати), да се опита да „прелее” обороти в губещ клон в друга държава. За целта се издава фактура, че губещият клон е извършил скъпи услуги за българското дружество.
Много често, според запознати, нашата данъчна администрация избягва да издава предварително разяснителни писма по въпроси, касаещи големи обороти. Липсата на идея и понякога – на желание, възникналите въпроси да се решат предварително, оставя като единствена възможност това да стане случай по случай и то на ревизия. Oт НАП коментираха, че си вършат работата добре и отговарят на писма, изпратени от фирмите.
Ивайло Ангелов коментира още:
Надявам се промените да са към по-структурирано законодателство, с оглед на това, което се случва в Европа. Предполагам, че следвайки тенденцията на останалите страни в ЕС, у нас може да се очаква едно по-хармонизирано законодателство, вземащо предвид доста от сега действащите дефиниции, които са в съответствие с международните принципи. От страна на данъчната администрация се очакват по-ясни послания към данъкоплатците, а от страна на данъкоплатците – ясна визия за това какво трябва да направят в определени обстоятелства. И едно пожелание – малко повече писмени отговори от данъчната администрация предвид на неминуемите въпроси, които биха възникнали, което се случва при всяко ново законодателство.
Темата за свързаните компании, сделките между тях и пропуските на контролиращите органи, нашумя много в публичното пространство у нас, след като беше изнесена информация, че КТБ, която е в процедура по несъстоятелност, е отпускала кредити на свързани с основния акционер фирми. Неотдавна във връзка с доходността и на пенсионните компании и оповестеното разследване за пазарни манипулации, председателят на Комисията по финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев поиска повече правомощия и отбеляза необходимостта от цялостен закон.
В брой 28 на предаването слушайте: За да опазим идентичността си, е необходимо да се върнем към човешките ценности – интервю с адвокат Нуредин Нурединай, представител на българското национално малцинство в Албания; Италианецът..
Кандидати за председател на Върховния административен съд (ВАС) отново няма, предаде БТА. Пленумът на Висшия съдебен съвет проведе заседание при повторен опит да бъде избран ръководител на институцията. Процедурата се провали при първия опит, защото за..
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от нискотарифната авиокомпания Ryanair. Те ще се изпълняват три пъти седмично – всеки вторник, четвъртък и..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
В програмата на 27 ноември поставяме фокус Ньойския договор, от чието подписване се навършват точно 105 години. Ноември е месецът, в който е учредена и..
Real Estate Business Forum "Стандарти на бъдещето в средата ни на живот" ще събере днес експерти в София. Акцент в дискусиите ще е пазарът на..