Малцина бяха тези, които в първите дни на второто правителство на премиера Бойко Борисов, вярваха, че трудно създадената и крехка коалиция ще издържи дълго и ще бъде способна да стабилизира страната след две години трусове, още по-малко, че ще успее да проведе крайно нужните и силно болезнени реформи за преодоляване на политическата, социалната и икономическа криза.
100 дни от началото на това правителство равносметката изглежда положително противоречива. Социалната стабилност е възстановена, повечето публични институции вече не са подложени на масирания огън на различни слоеве на обществото и не са раздирани от вътрешни конфликти. Самото правителство и парламентът са подложени на силни критики и остри обвинения, но никой не поставя под съмнение самото им съществуване. България, след период на силно противоречива и двусмислена външна политика, се завърна на международната сцена като достоен за доверие и доста по-стабилен вече партньор и член на НАТО и ЕС. С две думи, стабилизацията е вече налице, някои я наричат само частична, но това са само нюанси на различните анализатори.
Що се отнася до реформите, тук нещата са по-нюансирани и балансът между успехите и провалите е колеблив. А едва ли има социална и икономическа сфера в България, която да не се нуждае от радикални промени и подобряване на нейната ефективност. Икономиката продължава да вехне, чуждите инвестиции така и не идват, колкото и да ги канят, външният дълг постоянно расте, бюджетният дефицит намалява, но остава притеснителен, дефлацията продължава да отблъсква бизнеса, вътрешното потребление и експортът едва кретат. Да на споменаваме шумния провал с проекта за трансевропейски газопровод през България „Южен поток”, на който с основание или не властите много разчитаха за съживяването на икономиката и намаляването на безработицата.
Но реформи все пак бяха стартирани. Най-напредналата и най-радикалната, а може би и най-важната за българските граждани, е реформата на публичното здравеопазване. Силно одобряваният от общественото мнение амбициозен и динамичен министър на здравеопазването Петър Москов има намерението да трансформира цялата система и засега изглежда, че има шансовете да направи това. За сметка на това, не по-маловажната пенсионна реформа зацикли още преди да бъде стартирана и в момента се преработва под натиска на обществото. В сферата на вътрешната сигурност също най-после узряха за истината, че полицията и силите на реда не могат вече да работят както по времето на тоталитаризма и само да харчат огромни пари без никаква осезаема ефективност за обикновените граждани. Тази реалност обаче изглежда все още далеч за правораздавателните институции и неслучайно най-силните критики, които ЕК отправя към България, са в сферата на правосъдието. Въпреки, че на практика Брюксел гласува доверие на управляващите, възстановявайки плащанията по преди това спрените европейски програми.
С всичко това далеч не се изчерпва списъкът от реформи, които трябва и които правителството в своята програма за управление е набелязало. Крещяща е нуждата от промени в енергетиката, която само трупа дългове, реформата в БДЖ, макар и спряна, е само отложена и железниците трябва отново да заемат мястото, което им се полага, но което трябва отново да заслужат. Пътните инфраструктури не могат да отговорят на съвременните изисквания с пускането всяка година на десетина километра нови автомагистрали. Отбраната спешно се нуждае от модернизация и превъоръжаване. Образованието все още говори в бъдеще време и продължава да изсипва на пазара нискообразовани и нискоквалифицирани млади хора… Проблемите са толкова много, че е трудно самото им изброяване.
Първите 100 дни на правителството Бойко Борисов – 2 обаче позволяват умерен оптимизъм и създават чувството, че поне се полагат някакви усилия в правилната посока.
Малцина протестиращи и един-единствен плакат “Позор” пред Народния театър “Иван Вазов” белязаха третото представяне на спектакъла “Оръжията и човекът” с режисьор Джон Малкович по текст на Бърнард Шоу. Протест и контрапротест пред Народния театър..
Жителите и гостите на село Колена, община Стара Загора, се събират на Празник на младото вино. За първи път събитието е отбелязано през 2017 г., а няколко години по-късно местният учител и винопроизводител Мартин Славов дава името на празника...
На днешния ден преди 35 години пада авторитарният режим на комунистическия диктатор Тодор Живков. По този повод агенция БГНЕС, позовавайки се на своя проверка дали паметниците на тоталитарното ни минало все още красят централните пространства в градове..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..