Близък до границите на България, конфликтът в Украйна силно вълнува българското общество. Конфликтът е особено чувствителен за обществото и защото пряко касае най-голямото в света българско етническо малцинство зад граница, възлизащо на няколкостотин хиляди души. Масовото съчувствие към сънародниците в беда е искрено и спонтанно, но затова и не винаги рационално.

И наистина, българинът е емоционално склонен да упреква държавата, че не обръща достатъчно внимание на сънародниците в Украйна. Тази склонност често се ползва от политически фактори с користни, популистки цели. През изтеклата седмица, например, една националистическа партия  внесе в парламента  проект за промени в закона за българското гражданство, с които да се възприеме облекчена процедура за даване на такова. Идеята на националистите е насочена най-вече към това, по бърза процедура да се дава гражданство на българи в Украйна, които подлежат на мобилизация. Това, при положение, че досега няма сведения за повишен интерес сред украинските българи за придобиване на гражданство по каквито и да било причини. Според Асоциацията на българите в Украйна, досега такъв интерес са проявили по принцип само около 6 хиляди души. При положение също, че по финансови причини България е затруднена да се справи дори с не особено големия като обем имиграционен поток от Близкия Изток.

Общественият натиск за ускорен прием на застрашени от мобилизация етнически българи в Украйна, поставя управляващите в известно неудобство. Те вече поставиха проблема на различни равнища, включително на заседание на Съвета на ЕС, а предстои да занимаят официално с него и украинската страна. Предварително обаче е известно, че украинската страна не признава двойно гражданство, по силата на което третира етническите българи само като украински граждани.

Претенции от София за особено третиране на етническите българи в условия на война имаше и в миналото и по време на югоконфликта, но те не дадоха резултат. Повтарянето на подобни претенции сега спрямо ситуацията в Украйна показва, че България не извлича поуки дори от най-новата си история. От друга страна, претенции за особено третиране на етнически българи при мобилизация за опълчението на сепаратистите няма, а това повдига въпроса третира ли България еднакво сънародниците си в Украйна?

Все пак към момента правителството е взело възможните рационални мерки в подкрепа на сънародниците ни в Украйна. Посолството в Киев и генералното консулство в Одеса имат указания да издават ускорено и облекчено визи на хора с български етнически произход. Предвид сложната военно-политическа обстановка, кабинетът смени досегашния консул в Одеса и назначи на негово място генерален консул с по-богат, не само консулски, но и политически опит. Междувременно, Българският червен кръст организира изпращане на хуманитарна помощ за хората от районите на военни действия. Най-голям принос за облекчаване съдбата на сънародниците в Украйна обаче България може да даде като подкрепя активно и конструктивно процесите на умиротворяване и стабилизиране на конфликтната държава. Завършилите преговори в Минск дават, макар все още плахи и несигурни, надежди за това.