Корумпирани политици, сенчести бизнесмени, самозабравили се поп и кино звезди, алчни спортни величия и дори потомствени монарси тръпнат в 200 страни на света от притеснение след избухването на най-големия финансов и банков скандал на планетата, който бързо стана популярен с името Swissleaks. Става дума за над 180 млрд. евро, укрити от данъци чрез прехвърлянето им преди по-малко от десет години в женевския клон на втората по големина банка в света – британската HSBC.

В списъка на гражданите и фирмите от различни страни се промъква и името на България, на български фирми и физически лица. Страната ни е малка и със скромни икономически възможности, което означава, че и българите не са сред най-богатите, които са се възползвали от дискретните услуги на швейцарската банка, за да прикрият капиталите си и да избегнат плащането на данъци. С България се свързват едва 380 млн. долара, изнесени нелегално от 95 фирми и лица с български адрес. Това поставя страната на 69-то място в световната ранглиста, но сигурно титулярът на сметка от 264 млн. долара е с едни гърди по-напред и на доста по-челна позиция от страната като цяло. Във всеки случай, в сравнение с него кралят на Мароко Мохамед VI и неговите по-малко от 10 млн. долара, изглеждат направо мизерни.

Това, разбира се, едва ли може да бъде повод за гордост, защото никъде по света укриването на данъци не е присъщо и престижно занимание за честните хора и бизнес. Също толкова известно е обаче, че в основата на големите пари и богатства много често не стоят само похвални постъпки и спазване на законите. Това с още по-голяма сила важи за бизнеса и политиката в България по времето, когато са натрупани тези огромни за възможностите на страната пари. Става дума за бурния, мътен и особено противоречив преход от тоталитаризма към демокрацията и пазарната икономика, за годините между 1988 и 2006, когато приватизацията даде възможност на по-предприемчивите, по-безскрупулните и по-агресивните да придобият на нищожна цена огромни активи. Тогава и беше времето на т.нар. „мутри”, онези груби и грозновати, с внушителни мускули и ниски чела, облечени в черно млади момчета, които прилагаха закона на джунглата, за да завладеят със сила пазарни ниши и контрола върху много доходоносни бизнеси. По това време или нямаше адекватни на новите реалности закони, или пък на съществуващите тези нагли момчета гледаха като на врата в полето, т.е. като на нещо, което трябва да се спазва, само ако няма как да го заобиколиш. И натрупаните милиони и милиарди от тези сенчести, полулегални или направо престъпни бизнеси трябваше по някакъв начин да излязат на светло. Какво по-добро решение от узаконяването на черните пари с помощта на услужлива швейцарска банка с огромен световен престиж!? А и без да се плащат данъци върху капитали с неизвестен произход при това.

Разкритията около Swissleaks показаха, че този произход не е бил съвсем неизвестен на българските власти, които са били информирани за имената в списъците на Ерве Фалчиани на укривателите на данъци. Обществото обаче не е информирано дали компетентните български власти са се опитали да докажат незаконния характер на капиталите и да върнат тези пари на толкова нуждаещата се от финансови средства България или са си затворили очите. Напълно верни в този контекст са заключенията в последния годишен доклад на Еврокомисията за състоянието на правосъдието и вътрешния ред в България, посочвайки за пореден път като траен проблем за страната корупцията по високите етажи на властта и неефективната съдебна система.