Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За дуварите, мостовете и толерантността

БНР Новини
Снимка: архив

Ама помежду си не градете толкоз дувари, дето да ви делят,

ами повече мостове – да ви събират!

Колю Фичето


Сякаш негласно именно това послание обедини и вдъхнови участниците в кръглата маса „Река на толерантността“ в София – в търсене на общото, споделеното, позитивното. В търсене на новото измерение на толерантността – пост-кризисно, пост-евроизбори 2014, пост-Шарли…

Поетичният и научният поглед се опитаха да намерят допирни точки в търсене на причините, обясняващи изгубеното любопитство спрямо Другия, пожертваната толерантност, отхвърлянето на различността. И да потърсят пътя към отварянето на врати и изграждането и преминаването на мостове към различното, към Другия.

„Аз сме“ – така граматически погрешно, но смислово правилно (както самият той уточни), писателят Георги Господинов заигра с придобилия световна популярност призив „Аз съм Шарли“ (JesuisCharlie) и очерта пътя към прeоткриването на споделеното съжителство, на толерантността. „Нуждаем се от нова концепция за толерантността, защото тя не е просто търпение и понасяне“, отбеляза Господинов, за когото Европа днес се нуждае от преоткриването на любопитството към Другия, от сътворяването на един нов мит, без който отварянето към различното, неговото признаване и приемане са невъзможни.

„Имаме нужда от нови разкази за Другия, от нови разкази за Европа, защото нещата са свързани. Имаме нужда от това да питаме Другия и ние да бъдем ухо, което да слуша. Да чуем неговите истории. И всичко това за мен се обобщава от думата емпатия. Имаме остър дефицит на емпатия и емпатията е част от пътя към нова толерантност, към тази активна толерантност, към активно любопитство“.

Преди чуването на историите на Другия, неговото опознаване и сътворяването на новия мит, който би довел до едно ново осъзнаване и проява на активна толерантност обаче, пред всеки един от нас стои един основен въпрос: доколко нашата толерантност е реална и доколко – привидна, игра пред обществото; доколко „сме“ и доколко се „правим“ на толерантни. Въпрос, формулиран от един от най-известните изследователи на философията на толерантността у нас, проф. Лидия Денкова:

Първо, очевидно е, че ние се правим на толерантни. Ние не сме толерантни. Всъщност самата толерантност предизвиква дълбока погнуса в човека. Тази погнуса идва от това, че ние сме принудени да отстъпваме. Никой не обича да отстъпва, дори когато някой в трамвая ни настъпи, първата ни реакция е и ние да го настъпим. Тоест, това че ние ще си замълчим и ще се отдръпнем е въпрос действително на култура. Следователно по природа човек едва ли е толерантен“.

Именно затова е нужно толерантността да се култивира, да се възпитава. Така, както се възпитава едно дете, застанало по средата на реката и събиращо камъчета – истории. Истории за Другия, истории за разбирателството и умението да живеем заедно, по думите на проф. Греди Асса. Защото „на Балканите живеем с повече прилагателни, отколкото съществителни. Добър си, ако заекваш и кажеш толерантност. По-добър си, ако кажеш толерантност лесно“.

Толерантността е основно въпросът за Другия и нашето отношение към него – дали ще се поддадем на „дилърите на страхове“ или ще останем в зоната на успокоеното и креативно говорене, както отбеляза доц. Анна Кръстева, е въпрос на личен избор. И очерта два пътя-метафори – на вратата и моста. От това дали ще изберем да затваряме врати и да се дистанцираме или ще се осмелим да преминем моста над реката и да доближим двата бряга зависи и бъдещето на нашето взаимно общуване в съвременните глобални, демократични общества.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Българите ще пътуват до Китай без визи

Китайската народна република въвежда безвизов режим за пътуващите с цел бизнес, туризъм, посещение на роднини или приятели, официални визити или транзит, притежатели на обикновени български паспорти за не повече от 30 дни. Ситуационният център на..

публикувано на 28.11.24 в 11:51

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 28

В брой 28 на предаването слушайте: За да опазим идентичността си, е необходимо да се върнем към човешките ценности – интервю с адвокат Нуредин Нурединай, представител на българското национално малцинство в Албания; Италианецът..

публикувано на 28.11.24 в 11:29

ВАС отново не си избра председател

Кандидати за председател на Върховния административен съд (ВАС) отново няма, предаде БТА. Пленумът на Висшия съдебен съвет проведе заседание при повторен опит да бъде избран ръководител на институцията. Процедурата се провали при първия опит, защото за..

публикувано на 28.11.24 в 11:28