Месец след терористичните атентати в Париж разполагаме с достатъчно материал, за да направим обзор на българската реакция на тези събития, тяхната медийна и политическа употреба. В първите часове след избиването на редакционната колегия на сатиричния вестник „Шарли ебдо“ в България беше като навсякъде: „Всички сме Шарли“. Журналисти, политици и социални мрежи изразиха единодушно възмущение от циничния коментар на един журналист, който възкликна в профила си във Фейсбук : „Французите си го получихаот толкова толерастия”. Постепенно обаче много от коментаторите и симпатизантите започнаха да стават все по-малко „Шарли“, особено като откриха, че вестникът се подиграва с персонажи от християнската религия повече, отколкото с тези на исляма. Общественото мнение се раздели на „либерали“ и „консерватори“, според това доколко и дали трябва да се ограничава свободата на словото. В крайна сметка и консерваторите се съгласиха, че Шарли си го е търсел, и си го е получил.

В медиите зачестиха изяви на събеседници с ултра-националистически и популистки възгледи, подклаждащи страхове от сирийските бежанци, потенциални носители на ислямски фундаментализъм. Докато политически отговорни управници в развитите европейки демокрации наблягахана това да се избегне амалгамата между ислям и тероризъм, в България един партиен лидер проповядваше в прав текст, че ДПС „е опасно също толкова, колкото и братята Куаши във Франция“, а ромите са потенциални терористи, тъй като лесно си сменят религията.

През последните две седмици интелектуалци и университетски преподаватели придобиха повече медийност. Сред тях кристализира „цивилизационният“ възглед, че Европа е жертва на мултикултурализма и на прекаления либерализъм в третирането на различностите и че трябва да се върне към християнските си корени и цивилизационната си мисия, особено в сблъсъка с ретроградния и опасен ислям. В крайна сметка, дясно и ляво не показаха особени различия и е редно да се запитаме защо, въпреки афиширания евро-атлантизъм, българското общество е все още така далеч от културата на развитите европейски демокрации?