Мраморен барелеф с изображения, в центъра на които е бог Митра, бе представен в Музея за история на София. Паметникът, открит в близкото до столицата село Герман, е изключително ценен и вече е част от колекцията на музея. Той е от Римската епоха, смята се, че е от ІІІ век. Както посочва Тодор Чобанов, археолог и заместник-кмет по културата на Столична община, още в началото на І век римляните пристигат по нашите земи. Те вероятно се споразумяват с местното население и създават ново селище, на основите на по-стари поселения. Това е римската Сердика, предшественик на София. Градът е много важен за империята заради стратегическото си разположение между Изтока и Запада.
„Сердика има изключително интересен, бих казал, необичайно богат религиозен живот” – отбелязва Тодор Чобанов. – Знаем, че градовете в периферията на империята са по-малко наситени с различни религиозни култове. Но тъй като е кръстопътно селище, през Сердика преминават римски войски регулярно. Има стотици свидетелства, че основният им маршрут за придвижване е оттук. Така в града започват да функционират и се утвърждават популярни религиозни учения. Някои от тях са оставили значими следи и играят голяма роля в предхристиянския духовен живот на нашия град.”
Едно от тези учения е свързано с Митра – божество с източен произход. Култът към него е бил най-популярен в периода от І до ІV век. Смята се, че едно от основните му средища е било в Сердика. В укрепената й част е открит храм на бог Митра.
„Той има корени в персийската зороастрийска религия, но в Римската империя това божество, извадено от Изтока, придобива особен култ, който е характерен само за империята. Той е бил разпространен предимно сред римските войници. Легионерската вяра е била много популярна. Някои големи светила в нашата наука казват, че ако не беше християнството, Римската империя щеше да стане империя на митраизма. За съжаление, подобно на други религиозни практики, основани на принципа на мистериите, посвещаването и практикуването на тази религия се е предавало на новопосветените само в устен вид. Това е ставало в рамките на специални училища, запазени например в Рим и наречени митреуми.”
Това обяснява защо няма достатъчно писмени свидетелства за този култ.
Обикновено три са основните сцени, изобразявани на подобни барелефи в почит към Митра. В първата се вижда раждането му от скала. Във втората той принася в жертва бик. А в третата пирува заедно със слънчевия бог. С това митраизмът се доближава до други соларни култове. Учените откриват в това допир с християнството. „Коледата например е един от най-важните празници в митраизма – раждането на непобедимото слънце – отбелязва Тодор Чобанов. И още: Митра е нещо като месианска фигура, той е човек, който, изминавайки една дълга стълбица от събития, се превръща в божество.”
За съжаление, горната част на барелефа е отчупена във времето. Но пък паметникът е уникален – в двата му долни ъгъла има речни божества. Подобни изображения, свързани с бог Митра, досега не са откривани. Изящната мраморна плоча ще бъде част от постоянната експозиция на музея.
На 30 ноември православната ни църква почита паметта на св. ап. Андрей. Той е брат на свети първовърховен апостол Петър и се нарича Първозвани, понеже пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Спасителя. От ранни години презирал суетата на..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в Първата световна война (1914-1918). Историците определят документа като "поредната национална..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..