„България може да развие център срещу трафика на оръжие в региона на Западните Балкани“. Това каза в интервю за Радио България вицепремиерът по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева след посещението си в Брюксел. Настойчиво търся начин да повиша доверието към страната ни, заяви тя в коментар за проведените срещи с Жил де Керхоф, координатор по борбата с тероризма за ЕС, с председателя на Комисията по външна политика към ЕП Елмар Брок и с Матиас Рюте, генерален директор на ГД „Вътрешни работи“ на ЕК.

България има силите и капацитета да предложи политика на своите партньори, продължи вицепремиерът Меглена Кунева.

„Ние трябва не само да вдигаме ръка  на заседанията в Европа, когато искаме  нещо – средства, техническа помощ и т.н, каза тя. Този път трябва да станем и много ясно да кажем, че имаме идеи и какво предлагаме. Например  част от проблемите са свързани  с трафика на оръжие през Западните Балкани. Ние бихме могли да станем такъв европейски център, който да подпомага борбата с този трафик. Нека да бъдем откровени – 100 процента сигурност в този свят, когато около нас има война, няма как да се обещае. На европейско ниво в момента правим преглед какви са инструментите за борба с тероризма. В тази връзка през май ЕК ще предложи нова стратегия. Нещо, за което е добре да говорим повече в България, е как отвръщаме на пропагандата на джихадистите.  Знаете, че през интернет всеки човек е медия. Парите, които очевидно се дават да се прави такава джихадистка пропаганда са не малко. Ние трябва да направим обратното, трябва да разколебаваме, да възпираме млади хора, в европейски държави особено, които се подават на внушение.“

Според Меглена Кунева, имаме силите и капацитета да предложим политика на своите партньори и Шенген е част от отговорите. България трябва да предприеме стъпки, за да покаже готовността си за присъединяването към зоната без граничен контрол.

„В момента има сериозен интерес към Шенген, включително и от Великобритания, която е извън тази зона. Присъединяването на България към зоната без граничен контрол е отговор на много от въпросите, които съществуват в ЕС свързани със сигурността на външните граници. Аз ще очаквам в новия мониторингов доклад на ЕК да няма пряка връзка между Шенген и това как ние си изпълняваме или не си изпълняваме достатъчно добре плановете и ангажиментите за реформи в съдебната система и за борбата с корупцията.

Вицепремиерът Меглена Кунева е наясно с най-критичните теми в новия доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка, който отчита напредъка на страната в правосъдието и борбата с организираната престъпност и корупцията.

„Отчита се, че в областта на борбата с корупцията много малко е направено, каза Меглена Кунева. Нашите партньори са наясно, че над 90 процента  от българите посочват корупцията като основен проблем не само в държавата, но и за своето собствено развитие. Критиките в тази област са най-много. По отношение на съдебната система, разчитаме много да се вземе пред вид стратегията, която прие Народното събрание. Има оценка за политическите усилия, но тя касае само намеренията, защото все още нямаме нищо друго, с което да убедим нашите партньори. Много се надявам да бъде оценена по достойнство и работата на министър Вучков, който предложи стратегия за осъвременяване на работата МВР. Това е стъпка в правилната посока“. 

В срещите си с представители на дирекцията по миграция къмЕК вицепремиерът Меглена Кунева е обсъдила вариантите нашата страна да получисредства не само от Европейския фонд „Убежище, миграция иприобщаване“, а и други възможности, свързани с регионалноторазвитие и училищното образование.

„Това е активна и много важна европейска политика, заяви Меглена Кунева. Какво прави България? Хората, които справедливо търсят убежище, не могат да бъдат отхвърляни не само по хуманитарни, но и по принципите на международното право. Но ние трябва да сме сигурни в няколко неща: че не влизат нелегални емигранти, че страната е подготвена не само да даде покрив  над главата на хората, търсещи убежище, но и да ги интегрира. Въпросът с интеграцията е сложен, защото повечето от пристигащите не се включват – примерно учене на български език. Тяхната цел е да достигнат до Германия, Швеция, или някоя от по-богатите европейски държави. Знаейки кой влиза на наша територия, трябва да сме абсолютно готови да посрещнем и такива хора, които със злонамерени цели влизат през границите на Европа“.