Добърско придоби световна слава не само с чудната си природа, гласовитата фолклорна формация „Добърски баби” и вкусните домашни гозби. Разположеното недалеч от Банско селце, попадна във фокуса на вниманието много преди да се наложи като дестинация за селски туризъм в началото на XXI век. Причината? Каменната му църква с 400-годишните й стенописи. Сред тях има две удивителни фрески на Исус Христос в… космически кораб.
Още през 70-те години на XX век за църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” и загадъчните й стенописи споменава швейцарският изследовател и уфолог Ерих фон Деникен в култовия си филм „Спомени от бъдещето”. Тогава за пръв път светът разбра за изографисания Христос в подобие на космически кораб, обграден в пламъци, на фона на ясно очертаваща се стратосфера и космическо пространство. „Много туристи, включително и летци, и космонавти, идват тук и всички са изумени от тези фрески. Съвременната наука няма обяснение за тях!” – каза кметът на селото Никола Найденов. Подобни „космически” елементи, но не толкова силно изразени, откриваме и в други стенописи от тази епоха. Според богословската трактовка това е символика, изобразяваща славата на Бог. Не така обаче мислят уфолози и любители на теориите за извънземен разум и НЛО.
Но не само тези необичайни стенописи отличават църквата в Добърско от повечето православни храмове.
Погледната отвън, изградената през 1614 г. каменна конструкция във форма на трикорабна базилика, не прави никакво впечатление. Когато през 1978 г. реставратори се захващат с обновяването й, стените й са покрити с дебел пласт от сажди. Но след като ги почистват, те са изумени от ярките изображения на библейски сцени и одухотворените лица на светци, толкова живи и съвършени, че напомнят на шедьоврите на ренесансовия художник Джото. От стените на църквата ни гледат не бледолики , изтерзани мъченици, както повеляват каноните на православието, а лъчезарни, млади човешки лица, от които струи светлина и жизнеутвърждаваща радост. И още:
„Църквата е малка, едва 160 кв. м, а образите в нея са 460 – разказва кметът Найденов. – Никъде у нас няма толкова нагъсто изографисани храмове. Тук просто не е останал сантиметър празно пространство! Църквата има над 30 образа на светици. Толкова много женски изображения на едно място няма да видите в никой друг наш храм. А мъжките образи са още повече. Уникални са стенописите на двамата светци войни Св. Димитър и Св. Георги в цял ръст– нещо, което може да се види само тук и в Зографския манастир в Света гора. Навсякъде другаде те са яхнали кон. Уникален е и иконостасът с царските двери и изобразените над тях 12 апостоли в цял ръст – нещо, което също се среща рядко!”
В средния купол проследяваме сюжети от живота на Спасителя. Тук съзираме и прословутия стенопис Преображение, в който Той е представен в готов за излитане космически съд. В южния дял на храма пък, пред невярващите ни погледи, се нижат сцени от свалянето на тялото на Христос от кръста, надгробното ридание и… емблематичната фреска „Слизане в Ада”. В нея Спасителят се спуска в преизподнята с нещо като огнена ракета, за да отвори отново за хората райските двери.
Храмът има и още една загадка. Свързана е с лечебните свойства на бликащото в двора му аязмо. Нищо чудно, че пред малкия чучур редовно се вият опашки от хора, помъкнали шишета и туби.
„Той никога не намалява или увеличава дебита си и не замръзва дори в най-студените зимни дни – казва Никола Найденов. – Ползва се с лечебна цел. Става дума за по-леки заболявания – възпаления, ечемик, сърбежи в очите, на които помага без съмнение.”
Снимки: БУЛФОТО
Министърът на туризма Евтим Милошев проведе поредица срещи на високо ниво с министрите на туризма от Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и генералния секретар на ресорния съвет на Кувейт, в рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон...
Със своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..