Точно когато България за пръв път от десетина години насам наруши Маастрихтските критерии за влизане в Еврозоната и надхвърли позволените 3 процента от БВП публичен дефицит, властите в София решиха отново да включат в дневния ред на страната приемането на еврото. Вероятно примерът на Литва, която е последната страна влязла в еврозоната от 1 януари 2015 г., е възбудил отново интереса на българските власти към общата валута, защото точно от там финансовият министър Владислав Горанов съобщи за новите намерения на правителството да поиска от 19-те страни, които вече ползват еврото като валута, пътна карта с ангажиментите на страната ни и реформите, които трябва да извършим, за да влезем в еврозоната.
По принцип въвеждането на еврото в страните-членки на Евросъюза е въпрос, който е решен още в договорите им за присъединяване, в които е записано, че те поемат ангажимента, когато станат готови, да заместят националните си валути с общоевропейската парична единица. Досега това са направили 19 от страните-членки, които образуват така наречената „еврозона”. Извън този валутен съюз остават такива страни като Полша, Чехия, Румъния, България, Унгария и т.н. Причините за тази липса на ентусиазъм да заменят националните си пари с еврото са различни, но има и една обща. Това е все по-големият песимизъм по отношение на ползата от такава радикална финансова и икономическа реформа на фона на не много окуражаващите примери, които дават някои страни от еврозоната, и в контекста на не особено големите икономически постижения на цялата тази зона.
Задължението за въвеждане на еврото така или иначе си остава за всички страни от ЕС, въпросът е да се избере подходящият момент. Според експерти, за България този момент е бил преди световната финансова криза от 2008 и 2009 г., когато нейните публични финанси и макроикономически показатели бяха блестящи и отговаряха и на най-строгите изисквания на Маастрихт. По една или друга причина, но главно поради предпазливостта и на българските власти, и на страните от еврозоната, тогава въобще не беше поставен сериозно въпросът за сключването официално на отдавна уговорения валутен брак между двете страни. По това време нито България имаше особена нужда от еврото, нито валутната зона изпитваше горещо желание да приеме нов член с неговите допълнителни проблеми.
Защо точно в този момент сега отново София повдига въпроса за въвеждането на еврото? Според финансовия министър, налице бил политически консенсус по този въпрос и можело да се очаква България да въведе еврото до 2020 г. Според него България ще спечели от еврото, защото смяната на лева с еврото ще има положителен икономически ефект върху страната. По думите му финансовият ресурс, който може да заема България, ще е по-евтин. Освен това ще отпадне пресмятането на валутния риск, а това ще доведе и до увеличение на чуждестранните инвестиции. Според Владислав Горанов, в България няма да се случи познатото от опита на другите страни поскъпване на стоките и услугите при въвеждането на еврото, защото имало механизми за контролиране на цените.
Редица наблюдатели обаче са на мнение, че еврозоната в последно време чувствително е загубила от своята привлекателност за евентуални бъдещи нови членове. Една от големите надежди, които се възлагаха на еврото, се отнасяше до стабилността на валутните курсове. Такава стабилност обаче в действителност в зоната въобще не се наблюдава и еврото съвсем не е толкова стабилно, колкото се очакваше. Че общата валута не е панацея за вътрешните икономически проблеми се доказва от примера на съседна Гърция, която в последните няколко години се гърчи във финансова агония и се огъва под ударите на икономическата криза. Тези две причини, както и фактът, че 68 на сто от българите имат определени резерви към еврото, карат немалко икономически експерти в България да препоръчват да не се бърза с приемането на общата валута, да се изчака усъвършенстването на общите валутни механизми. Още повече, че и от другата страна няма особено желание за приемането на България в еврозоната, като последните слаби постижения на българската икономика и не особено добрите близки перспективи пред нея, по мнението на експертите, допълнително подхранват тази предпазливост.
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата столица на България, а чужденците се удивляват на архитектурата, съхранения дух и забележителните..
В понеделник на много места в Северна и Източна България ще вали дъжд, а в Предбалкана – и сняг. Над югозападните райони ще бъде предимно слънчево, но в следобедните часове облачността ще се увеличава. Минималните температури в Южна България ще..
Столичният кмет Васил Терзиев се срещна с представители на СДВР, за да получи уверение, че ще бъде осигурен общественият ред на 11 ноември, когато се открива 51-вото Народно събрание. В понеделник в столицата близо до сградите на властта ще се..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..