Кървавата драма с френския сатиричен седмичник „Шарли ебдо“ провокира писателя Росен Тахов да ни върне към историята на българската карикатура.
„Тя започва още преди Освобождението с първия карикатурист, който е свързан с България, – разказва той. – Това е Хенрих Дембицки – поляк, емигрант във Влашко, днешна Румъния, и приятел на поета-революционер Христо Ботев. Той прави карикатурите в неговите вестници „Будилник“ и „Тъпан“, които излизат там. Доказано е, че Ботев дава идеите за тези карикатури. През 1868 г. Дембицки прави сатирична рисунка на Русе, тогава Русчук – как старият турски управител предава властта на новия. В дъното се вижда река Дунав, по която плува кораб с името „Радецки“. Според мен, това го открих преди 20 години, Ботев е набелязал този кораб почти 10 години преди съдбоносното превземане на този плавателен съд и цялата епопея след това“.
„И по царско и по комунистическо време нашите карикатуристи са били гонени, бити и съдени“, продължава сладкодумният разказвач Росен Тахов. – Иван Славов си е изпатил от личния режим на княз Фердинанд в началото на XX век. Бил е жестоко пребит, а поводът – неговите карикатури. Писателят се прекланя пред първомайстора на българската карикатура Александър Божинов. Господството на Фердинанд провокира едни от най-популярните му произведения. Не трябва да забравяме, че познатите в миналото Пижо и Пендо са редовни герои в творбите на Александър Божинов. Независимо, че няма провинения към България, родоначалникът на българската карикатура получава условна присъда от Народния съд след сакралната дата 9 септември 1944 г. И по царско и по комунистическо време обитател на затворническата килия е бил и друг карикатурист – Александър Добринов. Той посвещава най-ранните си творби на политическата карикатура, но е родоначалник на портретния шарж.
За карикатуриста Райко Алексиев – една забележителна личност, е било забранено да се пише до демократичните промени. След 10 ноември 1989 г. Росен Тахов е бил първият журналист, който в печата задава въпроса „Кой уби Райко Алексиев?“. Истината за неговата гибел научава от личните си срещи със съпругата на Райко Алексиев, която живее във Виена.
Росен Тахов разказва и за най-емблематичния случай по време на комунистическия режим – изгарянето от Народната милиция на сборника „Люти чушки“ през 1968 г. Заради „една свинска опашка“ неговите автори – Радой Ралин и Борис Димовски са били подобаващо наказани по предложение на бдителни литературоведи. Росен Тахов ни припомня и за последният български карикатурист, лежал в затвора – Тодор Цонев. Той е известен със стотиците шаржове на Тодор Живков. Независимо, че Първият не ги е виждал, през 1979 г. служителите на Държавна сигурност предоставят възможността на талантливия карикатурист да усети твърдостта на затворническия нар. Едва след промените комунистическият диктатор има възможност да види творбите на своя съименник Тодор Цонев.
В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..
В Скопие се проведе заседание на съвместната комисия по историческите въпроси между България и Северна Македония. Поради обновения състав на македонската страна в комисията основно са обсъдени „принципите на работа, протоколни и..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..