Фриц-Жоли Жоашен бе задържан в България по подозрения за връзки с авторите на атентата във френското сатирично издание „Шарли ебдо”, братята Куаши. Всъщност, задържането е по повод опит на Жоашен да влезе от България в Турция с тригодишния си син без разрешение на майката. При ареста на бащата, детето е предадено на социалните служби до прибирането му от майката няколко дни по-късно. Този факт като че ли не тревожи особено Жоакен. Арно Буте, журналист във France 2, успя да разговаря с Фриц-Жоли Жоашен, след което бе любезен да сподели пред Радио България подробности извън публикуваното на сайта на France 2 интервю.

„Всички искат да разберат дали извършителите на терористичния акт имат съучастници и дойдох в България  за да разбера повече за френския гражданин, задържан по две европейски заповеди: едната за отвличане на дете и другата за участие в терористична организация. Много малко наистина стана дума за сина му, престоял седмица в социален дом. По-скоро говорихме за, цитирам думите му, „общия бизнес“ с братя Куаши, състоящ се в препродажба в парижките предградия на дрехи и обувки. Говорихме и за отношението му към исляма, джихадизма и той се представи за невинен. Дадохме му думата, както бихме я дали на всеки в подобни уникални случаи.“

На какво обаче се дължи изненадата на задържания, че двете заповеди за арест не идват едновременно? Очаквал ли е, че ще има втора при положение, че научава за атентатите чак в съдебна зала 5 дни по-късно? Обяснението на Арно Буте:

„Трудно е да се разбере. Самият той казва, че не разбира защо, не усетих голямо напрежение в гласа и в погледа му, човекът пред мен бе спокоен, уверен, владеещ емоциите си въпреки едноседмичния си престой в затвора. Призна, че е бил нееднократно задържан и във Франция, което явно му е от помощ  в случая. Усещах човек, владеещ езика си така, че да не изпусне нещо, което в последствие да се обърне срещу него. Най-учудващото бе, че се съгласи да се срещне с журналист, иначе не мога да кажа, че ме е изненадал кой знае колко.

Дали нещо се променя в подхода на журналиста към събеседник, заподозрян в най-тежки престъпления?

„Когато питаме подобен човек, питаме го за основни неща, даваме му възможност да отговаря на прости въпроси. Какво ще стане впоследствие – дали ще бъде оневинен? Възможно е, в такъв случай нещата приключват. Голяма е разлика между задържан в ареста и терорист, който се обажда на журналист от мястото на атентата и умира два часа по-късно без да е изправен пред съд. Тогава журналистът си задава въпрос: добре ли направих, че му дадох думата, какво бих променил сега, как трябва да реагирам, ако това се повтори? Нямам впечатление, че съм попречил на бъдещия процес, нито, че съм помогнал с нещо, разпитите ще се водят от хора, разполагащи с много повече информация по случая от нас, аз просто имах късмета да влезна в център за задържане далеч от Париж. Разследването продължава и резултатите ще станат известни.“