„Двете сдружения не за първи път подхождат нестандартно и творчески при отбелязването на Деня на водата. Миналата годината също проведохме подобно културно-историческо състезание, като темата беше „Язовирите на България – уточнява Антоанета Салфидж, председател на „Аз обичам водата”. – Тази година темата на фотоконкурса ни е „Чешмите на България”, а причината е, че голямата тема на честванията на 22 март ще бъде питейната вода.Тогава се очаква да бъдат организирани много събития, включително и кръгла маса, на която ще се коментира на високо ниво проблемът с питейната вода у нас и по света.„Чешмите на България” идва като предвестник почти два месеца по-рано, за да насочим фокуса към най-голямото благо на нашата земя – прекрасната питейна вода, с която разполагаме, и да обърнем внимание, че българинът много отдавна, откакто помни рода си и историята си, се отнася с благодарност и почест към водата. Той е строил тези чешми-храмове не просто за собствената си душа, а заради самата вода. Защото именно чрез водата идва пречистването, благодарността към всичко, което ние наричаме живот.”
В българския фолклор и история има много митология около чешмите, около тяхното построяване и водата, която тече в тях. „Това е точно мистичната „опаковка” на българската чешма.Ние се опитваме да провокираме участниците в конкурса да я открият и да ни я разкажат. Неслучайно молим и призоваваме участниците във фотоконкурса, когато изпращат своите снимки, те да са придружени с легендите, ако ги знаят, разбира се, около конкретната чешма, която са снимали. И сме много щастливи, защото почти всяка фотография, която сме получили за конкурса, носи със себе си и някоя любопитна и приказна история”- отбелязва Антоанета. Според народните вярвания и митология най-често строежът на чешми се свързва с трагична любов. Например много красива дъщеря на богат земевладелец трябва да се омъжи за сина на друг богат човек, но изведнъж се запознава с бедно селско момче и се влюбва в него. След това в историите най-често девойката умира и нейният богат баща, за да запази спомена и красотата на изгубеното си дете, построява обществена белокаменна чешма, равна по хубост на дъщеря му. Има и чешми, които са исторически паметници. Те се строят, за да напомнят, че нещо се е случило в конкретно време и място, че е имало някаква битка или е подписан някакъв договор. Много често се правят и за родено дете. „Тези чешми се наричат на това дете и се вярва, че колкото по-сладка и безспирна е водата в тази чешма, толкова по-здрав ще е животът на поколенията”– разказва Антоанета Салфидж. Тя уточнява, че строителите на подобни обществени и „наречени” чешми са го правили не заради самите себе си, а за този, които ще дойде и ще отпие вода. И тогава той ще благослови духа на онзи, който е построил чешмата. От сдружение „Аз обичам водата” изтъкват любопитния факт, че в Родопите чешмите са повече от селата, а в някои села чешмите са дори повече от къщите.
„Община Сатовча кандидатства преди известно време за рекорд в книгата на Гинес. Те са успели да преброят чешмите си – 830 само в тяхната община – разказва Антоанета.–Аз например знам едно прекрасно село Габарево, точно до Павел баня, в което има 100 чешми. Там хората имат поверие, че дойдеш ли веднъж и отпиеш ли вода от някоя от тях, задължително ще се върнеш отново в селото. Според местните митове, обикновено младите момичета, които отпивали от водата му, ставали местни снахи.И сега покрай историите в конкурса много често попадам на поверието – веднъж отпил от нашата вода, ти задължително ще се върнеш на същото място.”
Фотоконкурсът „Чешмите на България” вече започна. Можете да се регистрирате за участие на страницата на конкурса във Facebook или на адрес регистрация на адрес www.waterbridge.info/фотоконкурс, а , където посочват актуални данни за обратна връзка крайният срок е 23 февруари. След тази дата ще следва гласуване на експертно жури от фотографи и еколози, както и онлайн гласуване на публиката. Най-добрите 50 фотографии ще бъдат показани през месец март в голяма изложба в Музея „Земята и хората” в София. Пак там, на 22 март, на специална церемония ще бъде определен и победителят в конкурса.
Документалният филм „Духовното огледало на християнския Несебър“ на БНТ бе отличен с общо четири награди на три престижни международни кинофестивала в Бразилия, Грузия и Португалия . Сценарист на лентата е нашият колега от Радио България Иво..
Премиера на спектакъла „Историята на Вълковото семейство, или преселници“ по романа на Константин Петканов „Преселници", ще се състои тази вечер от 19,30 ч. в читалище „Славянска беседа 1880" (малката сцена на театър "Сълза и смях", ул. Георги С...
Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..
Разкъсана облачност