Навършиха се 100 години от рождението на големия български интелектуалец Петър Увалиев. Във време, когато е трудно да бъдеш енциклопедист, Увалиев доказва, че това е възможно. Той е полиглот, преводач, дипломат, продуцент, сценарист и режисьор, университетски преподавател, критик. В годините на Студената война избира да живее отвъд Желязната завеса. Близо половин век чете седмичните си беседи в  Радио Би Би Си. И до днес се помни неговото вдъхновено „Похвално слово за българското слово”, произнесено през 1995 г., шест години след демократичните промени у нас, в СУ „Св.Климент Охридски”, чийто възпитаник бе той. По повод 100-годишнината от рождението му в малката софийска уличка „Кърниградска”, на фасадата на родния му дом, бе открита паметна плоча – дело на скулптора Иван Продев.

Ето какво каза на тържеството Тодор Чобанов, заместник-кмет по културата на Столична община:

„С изключително вълнение днес пристъпваме с този жест към паметта на един българин, който смело може да се нарече интелектуалец  от европейски и световен калибър, човек, който с делото си остави ярка диря в духовността на България и Европа. Петър Увалиев е забележителен с космополитизма на своето дело, с това, че в години на големи трудности за Европа, с изпитания за европейското пространство, оставя тази диря на хуманизма, която след събитията в Париж е повече от актуална” – отбеляза Тодор Чобанов. И още: „Той беше човек, който издигаше глас в годините на примирение и страх, за повече хуманизъм и повече национално достойнство, за да пазим паметта за инакомислещите хора, за да преоткриват идващите след нас поколения, че при всякакви обстоятелства човек има право и сам прави своя избор.”

„Когато минавам по тази къса уличка, аз винаги ще мисля за няколко неща. Първо: за България – отбеляза в словото си вицепрезидентът на България  Маргарита Попова. – Петър Увалиев е този, за когото образът и символът на родината бяха запазени и останаха до последно обичани. И то символ, към който той гледа до края, до последния си миг с отворени очи. Гледа на България такава, каквато е, без да й търси кусури. Макар че говори за успоредните Европи, той казва: аз съм българин, значи съм балканец. И съм балканец, значи съм европеец. Едната Европа е тук, на Балканския полуостров – Източна Европа, а другата – онази западната, в която той твори и работи за нас, за родината. Показва ни със слово и с обич как семисли и се гради престиж на една държава, за да има тя величие и достолепие.”

На тържеството присъстваха съпругата на интелектуалеца Соня Рув-Увалиева и дъщеря им Мила-Георгина.

„Петър е живял в жилището на Българската легация в Рим, в Париж, при сестра си, и много години в Лондон – каза Соня Рув-Увалиева. – Първо – в легацията и по-късно – в Челси, където къщата ни се казваше „неофициално посолство”. В Англия той имаше много щастлив живот, но винаги духът му беше със и в България. Ето защо днес имаме удоволствието да върнем духа и паметта на този голям българин и родолюбец в неговия дом – на „Кърниградска” №1.”

Тържеството продължи с конференция в Софийския университет „Св.Климент Охридски”, чийто възпитаник е Петър Увалиев. Там е открита изложба на известния български фотограф Иво Хаджимишев, посветена на Петър Увалиев. Семейството на Увалиев реши да дари неговия архив, както и лични вещи на университета.

И накрая – нека припомним, че прощъпулникът на Петър Увалиев в ефира е в Радио София през 1937 година, в програмата на италиански. Тогава започват редовните предавания за чужбина на френски, немски, английски и италиански. „Това радио изглеждаше съвсем невероятно – споделя в интервю за Радио България приживе той. – То се роди, за да ни убеди, че е на пъпа на простора и границите отпадаха, защото гласовете ни излитаха. Ние бяхме млади момчета, може би не съвсем домътени пилета, но ние говорехме някому отвъд. Докато светът тогава упорито се делеше на врагове, радиовълните прескачаха рововете на омразата, радиото ни учеше да не мразим...”.