След 17-часово изтощително заседание в петък и в нощта срещу събота, парламентът без особени дискусии и в пълно спокойствие прие окончателно националния бюджет на страната за 2015 г.

В България се смята, че това е най-важният закон за годината, тъй като от средствата, с които ще разполага държавата, зависят здравеопазването, правосъдието, сигурността, образованието, икономиката, социалната сфера, а и около 25% от самото население, което получава директно пари от държавната хазна.

„Нямам претенции, че това е добър бюджет, това е възможният бюджет”, лаконично определи финансовия план на държавата за годината финансовият министър Владислав Горанов, добавяйки, че основната цел е стабилизация и сигурност след две години политически и социални сътресения и кризи.

Стабилизация и сигурност са понятия, които са противоположни по значение на термина „реформи“, които предполагат промени и трансформации. А това беше едно от основните обещания на дошлото на власт през октомври коалиционно правителство на премиера Бойко Борисов. Във финансов план това намерение не намира израз в бюджета. И това е много правилно, обясняват някои експерти, подчертавайки, че пари ще се дават от сега нататък само срещу реформи. Т.е. първо трябва да се определят и приемат промените в различните социални системи, които изпитват най-остра нужда от преобразувания, след това тези промени ще се финансират. Подходът изглежда разумен и това беше признато и от рейтинговата агенция Fitch, която в деня на приемането на бюджета препотвърди добрия кредитен рейтинг на България от ВВВ със стабилна перспектива.

Всъщност единствената по-радикална мярка, която се предвижда за догодина е съкращаването с 10% на разходите за заплати на публичната администрация, чиято ефективност се поставя под съмнение от повечето наблюдатели и дори от някои министри на правителството.

В основните финансови параметри на републиканския бюджет за 2015 г. няма нищо сензационно. Предвидено е публичният дефицит от недопустимите от Брюксел 3,7% през 2014 г. да бъде намален до приемливите 3% от БВП. Приходите на държавата за 2015 г. са планирани в размер на 36,8 %, а разходите ще достигнат 39,8 % от брутния вътрешен продукт. Държавата ще вземе нов дълг от 4,2 млрд. евро и публичната задлъжнялост ще достигне близо 30% от БВП, което е съвсем нормално и разумно ниво.

Обезпокоително все пак е, че се предвижда икономическият ръст да спадне от 1,6% тази година до нищожните за страна, която се нуждае от двуцифрен растеж, за да се доближи до равнището на повечето останали членки на Евросъюза, 0,8%. От бизнеса имат по-добри очаквания и дори някои обвиниха управляващите, че са прекалено предпазливи и консервативни в прогнозите си. Самият министър на икономиката Божидар Лукарски се присъедини към тези гласове и изрази увереност, че растежът на икономиката ще бъде доста по-голям. Това мнение се подкрепя и от прогнозата в бюджета за догодина, че дефлацията, която беше регистрирана през 2014г. и която убива бизнеса, най-после ще бъде заменена от здравословна инфлация от малко над 1%.