Още в началото на преговорния процес на България с ЕС Германия заяви, че ще бъде адвокат на София по пътя към членството. Осем години след приемането й в ЕС България отново търси помощта на Берлин. Първото официално посещение на преизбрания премиер Борисов бе именно в германската столица в търсене на подкрепа за елегантно излизане от заплетения казус „Южен поток“. Борисов бе приятелски потупан по рамото, а по всичко личи, че и след срещата му с Меркел газовият казус дълго ще остане заплетен.

Чрез най-влиятелния политик в ЕС България потърси подкрепа за желаната роля на газов разпределител на Балканите. Идеята е с европейски пари да се построи газов хъб край Варна от където да се разпределят руските газови доставки за Южна Европа. По този въпрос обаче Меркел запази мълчание. Но пък прави впечатление, че след спирането на проекта „Южен поток“ Германия, острието на европейските санкции срещу Русия, изненадващо смекчи тона към Москва. На съвместната пресконференция с Бойко Борисов в Берлин Ангела Меркел наблегна на „много добрия опит на германската икономика с надеждния партньор Русия”. С оглед на политическата ситуация и въпреки различията икономическите отношения трябвало да се градят на базата на съвместно доверие. Да не забравяме, че въпреки санкциите на ЕС Русия остава един от най-важните пазари за германската индустрия. А конкретно за несъстоялия се газов проект канцлерът препоръча на България „съвестно и трезво да обсъди с Русия правните въпроси”, а Германия щяла да помага „с каквото може”. Очевидно Берлин няма намерение да рискува икономическото си партньорство с Русия заради проблемите на България с „Южен поток”.

На фона на най-новото развитие на финансовата криза в Русия истинските причини за спирането на проекта стават все по-ясни: обезценяването на рублата, падащите цени на петрола и санкциите на ЕС направиха скъпият газов проект лукс, който Москва в момента не може да си позволи. Кризата в Украйна значително промени политическата обстановка в Европа, а една от задачите на проекта „Южен поток” бе отслабването на Украйна като транзитна страна за руския газ.

Всъщност България не остава съвсем с празни ръце. Руски газ може и да не потече към България, но потекоха отново парите от европейските фондове, а те са значително по-важни за родната икономика от евентуалните приходи от „Южен поток”. Би било наивно двете на пръв поглед различни теми да не бъдат свързани в големия геополитически пъзел.