От Освобождението от османско владичество през 1878 г. до 1964 г. България сменя неведнъж своя химн. По време на Третото българско царство „Шуми Марица” е бил както дворцов, така и национален химн. Той е изпълнен за последен път на 1 януари 1947. Между 1947 и 1950 г. като химн на страната се използва маршът „Републико наша, здравей!” През 1949 г. Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев и Младен Исаев започват да пишат стиховете на новия химн – „Българйо мила”. Заданието е текстът да акцентира върху борбата на българите за свобода и почитта към всички дали живота си за нея. Работата по текста и музиката продължава през цялата 1950 година и официално химнът започва да се изпълнява през 1951 година.
безспирен и мощен е твоят възход!
Да крепне навеки съюзът ни боен
с великия братски съветски народ!
Слава републико наша свободна!
Страж на мира непреклонно бъди!
Враг ли нападне земята ни родна,
В бой до победи ни смело води!
Великото слънце на Ленин и Сталин
с лъчите си нашия път освети.
Димитров за подвиг сърцата запали,
в борбата и в мирния труд ни сплоти.
Строим ний заводи, разкриваме мини,
нивята широки задружно орем.
За нашата скъпа, прекрасна родина
готови сме труд и живот да дадем!
Десет години по-късно, поради близостта на текста и мелодията с тези на съветския химн, поетът Георги Джагаров предлага идеята песента „Мила родино” да стане нов химн на България. Това се случва официално през 1964 година. Музиката и текстът са част от песента „Горда Стара Планина”, която роденият в Свищов Цветан Радославов пише през 1885 година, докато пътува към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е претърпял редица промени, но нека го чуем във варианта, изпълняван до 1990 година.
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
Над Пирина пламеней.
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Паднаха борци безчет,
За народа наш любим.
Майко, дай ни мъжка сила
Пътя им да продължим!
Дружно, братя българи!
С нас Москва е в мир и в бой!
Партия велика води
нашия победен строй.
В комисията, която одобрява музиката и текста на „Мила родино” участва и композиторът Петко Стайнов. Той разкритикува утвърждаването на песента за химн, тъй като според него мелодията е еврейска, което води до неговото отстраняване от комисията. Добри Христов защитава химна, заявявайки, че мелодии и на други песни са взаимствани от чужди, но въпреки това са част от българската музикална съкровищница. Химнът е утвърден с указ на Президиума на Народното събрание от 8 септември 1964 г. и е изпълнен за първи път на тържествата за официалния празник – 9 септември.
България е единствената страна от социалистическия блок, която подчертава сателитната си роля спрямо Съветския съюз с куплет, в който се споменава Москва. След 10 ноември 1989 г. по време на дебатите по новата конституция се дават множество предложения за нов химн. Предложено е връщане на „Шуми Марица” или „Върви народе възродени”, но „Мила Родино“ все пак е запазен, като от него отпадат двата последни куплета.
Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...
Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..
„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..