Развитието на българската икономика през 2014 г. може да се опише накратко като разочароващо. Статистическите макроикономически данни на пръв поглед не са толкова лоши и ръстът на Брутния вътрешен продукт се очаква да бъде около 1,5%, има намаление на безработицата, инфлацията е отрицателна, но с тенденция да се покачи до здравословни за икономиката равнища, някои сектори регистрираха известно оживление, експортът е колеблив, но търговският баланс е положителен.

Разочарованието от икономическите постижения през отиващата си година се дължи обаче на други явления и тенденции, които характеризираха 2014 г. Те засягат преди всичко публичните финанси и водената от трите управлявали през годината правителства икономическа политика.

Годината започна под управлението на ляво-центристкото коалиционно правителство на премиера и известен университетски икономически експерт Пламен Орешарски. Това правителство водеше открита популистка икономическа и социална политика и си беше поставило в бюджета доста отдалечени от реалните възможности и прекалено оптимичстични цели. Още при обявяването на планираните за постигане през годината икономически параметри с приемането на националния бюджет опозицията в парламента, голяма част от неправителствените експерти, а и някои авторитетни институции в чужбина, предупреждаваха, че се прекалява с оптимизма, че реалността е малко по-различна. После дойдоха отрезвяването и разочарованията. След падането на кабинета „Орешарски” от временното служебно правителство заговориха за нерадостната и тревожна в много отношения картина в икономиката.

Доскорошните илюзии и обещания за наближаващ трите процента ръст на БВП, за увеличаване на социалните плащания и помощи, за все по-добро и мащабно усвояване на евросубсидиите, за експортна експанзия на българския бизнес и ръст от над 500 млн. евро на държавните приходи, за цялостно подобряване на условията на живот на българите се сблъскаха с много по-трезвите и безпристрастни анализи и оценки на експертите на президентското правителство. Трябва да се признае, че лявото правителство в самия край на своето съществуване, като че ли усети първите признаци на назряващата криза и провал, и неохотно се съгласи на скромна ревизия на бюджета на националната здравна каса за тази година. Ненадейно избухна банковата криза на фона на галещите ушите уверения на централната банка, че кредитните институции в страната процъфтяват и са стабилни. Правителството се зае да гаси тук и там пламващите пожари и най-вече очертаващият се сериозен недостиг на средства в публичния бюджет. При разпуснат парламент и предстоящи предсрочни парламентарни избори възможностите, с които то разполагаше, бяха доста ограничени. Към поредицата разочарования се добави и едно скъпо струващо. Заради нередности и пропуски при усвояването на субсидиите по програмата за регионално развитие ЕК прекрати тяхното изплащане, а спрените още през 2013 г. европейски плащания по програмата за околната среда бяха възстановени едва в края на годината. Голяма част от проектите по тези две европейски програми обаче вече бяха платени от държавния бюджет и така се оказа, че той се лишава от един важен финансов ресурс и недостигът в него придоби застрашителни размери.

При новото дясно, но изключително разнородно и нехомогенно правителство, което само΄ не вярва, че ще издържи дълго, икономическият пейзаж още повече се изясни. Прогнозите за икономическите резултати в края на годината бяха ревизирани надолу и новото правителство се видя принудено екстрено да направи втора ревизия на бюджета и да увеличи недостига в него до недопустимите 3,7% от БВП, което свръхвзискателният към София Брюксел по всяка вероятност няма да прости. Свръхдефицитът трябва да се финансира с някакви пари, а те няма откъде другаде да дойдат, освен от вземането на нов дълг, който ще надхвърли 2,3 млрд. евро.

Тази финансова агония на държавата нямаше как да не се отрази на бизнеса на частните предприемачи, на малките и големи фирми в страната. Най-яркият и с най-големи последици за цялата държава и за данъкоплатците е примерът с фалита на Корпоративна търговска банка. Тя чисто и просто беше разграбена и опустошена пред погледа на няколко правителства и в резултат на симбиозата между голямата политика и големия бизнес. Грешките в управлението на тази банка и неадекватното поведение на контролните органи на централната банка ще струват на страната над 1,5 млрд. евро директно в подкрепа на Фонда за гарантиране на влоговете, който трябва да възстанови по закон гарантираните депозити на вложителите в тази банка.

През отминаващата година в българската икономика се случиха малко неща, които да дават повод за удовлетворение, гордост и оптимизъм за бъдещето. Вярно, тя отбелязва някакъв скромен и напълно недостатъчен ръст, но проблемите, които се натрупаха през тази година и които останаха нерешени да цъкат като бомби със закъснител, рано или късно ще избухнат, ако продължава политическата нестабилност. След една година, в която се смениха три правителства, би трябвало за известно време ситуацията да се стабилизира, казват оптимистите. Положителните сигнали са твърде слаби, опонират реалистите. Само по-лошо ще става, пророкуват песимистите. На фона на тези не много утешителни перспективи още по-тревожно звучат предупрежденията от най-високопоставени представители на правителството, че не е изключена възможността дори един от основните двигатели на българската икономика – европейските субсидии, да бъдат напълно спрени догодина. А това вече ще бъде с непредвидими катастрофални последици за цялата страна.