Мнозинството от българите не са запознати с правата си, свързани с наследяването. Тези, които пък вече са се сблъсквали с „наследствена ситуация”, споделят, че намират процедурите за тромави, сложни и неразбираеми за тях, като има и такива, които ги определят като несправедливи. Малко повече от половината биха потърсили помощ от адвокат. Основният модел на наследяване, утвърдил се сред обществото ни, е регламентираният от закона, като едва 12 процента са наследявали по завещание и само 5 на сто са съставяли такъв документ. Това показват резултатите от анкета, в която са участвали близо 11 000 души, посетители на сайта pravatami.bg. Проучването е част от проекта „Правата ми в действие”, реализиран от екипа от млади юристи на онлайн платформата и с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”. Амбицията им е да повишат правната култура на българина, представяйки различните права и задължения по достъпен и разбираем начин. За двете години, откакто съществува, на сайта са публикувани над 300 материала, всекидневно четени от повече от 3000 души. Резултатите от допитването са обобщени в доклад „Семейство и наследство”. Какво още показва той?

Тема като настойничество и попечителство е напълно непозната територия за сънародниците ни. Според Георги Държанлиев, един от създателите на pravatami.bg, това е донякъде нормално, защото е специфична област, която засяга конкретна група хора. Интересно е да отбележим обаче, че правото на отпуск по бащинство, което касае голяма част от обществото, също не е добре познато. 45 процента от отговорилите мъже не знаят, че им се полага 15-дневен отпуск при раждане на дете. Бащите са по-слабо информирани за своите родителски права в сравнение с майките, коментират авторите на доклада. 90 на сто от дамите са наясно с правата, задълженията и възможностите, които им предоставя нормативната уредба. Българите обаче са добре запознати с правата си при сключване и прекратяване на брак. Висока е и степента на информираност за имуществените отношения между съпрузите, макар че брачният договор все още е по-скоро тема табу. 69 процента от анкетираните признават, че не са сключвали брачен договор. Какво е обяснението за това?

„Много хора свързват брачния договор с емоцията, че той би развалил страстта в брака” – коментира Георги Държанлиев. „Моето лично мнение и на нормативната уредба е, че това е допълнителна опция имуществените отношения да бъдат уредени по договорен начин. Брачният договор трябва да бъде нотариално заверен и чрез него страните могат да се застраховат занапред, така че имуществото им да не е уредено от общите клаузи на закона, а по начина, по който те са преценили. Той е инструмент, който все още е непознат на българите, но има индикации да става все по-често срещано явление.”

Друга гореща тема, разгледана от младите юристи, е тази за домашното насилие. Резултатите от анкетата показват, че 18 на сто са били повече от веднъж жертва на домашно насилие. По-тревожен е обаче фактът, че според 17 на сто от отговорилите няма смисъл да се подава сигнал към отговорните институции.

„Това означава, че те нямат вяра и тя трябва да бъде възвърната” – казва Георги. „Това са хора, които навярно са наясно, че могат да подадат сигнал и знаят къде точно трябва да го направят, но си казват, че няма смисъл. Най-важната област, в която трябва да работим, е възвръщане на вярата на хората в това, че справедливост може да бъде постигната, използвайки правото като инструмент. Римляните и затова са го създали. Казва се, че правото е изкуство на доброто и справедливостта. Неговата функция трябва да бъде да урежда обществените отношения и да може да гарантира справедливостта в тях.”