През декември 1948 г. по време на Петия конгрес на БКП Георги Димитров произнася знаменитата фраза: „За 10-15 години България трябва да постигне това, което други народи при други условия са постигнали за столетие”. Така се поставя началото на засилената индустриализация в страната. От следващата година започва прилагането на петгодишните планове за развитие на икономиката, капиталовложенията се ориентират към тежката промишленост.

1963 година е емблематична по отношение на индустриализацията. Влизат в експлоатация металургичният комбинат „Кремиковци” и нефтопреработвателният комбинат край Бургас. Златният фонд на Българското национално радио пази звукова картина от откриването на 30 декември 1963 г. на комбината край Бургас. Думите са на министър-председателя и първи секретар на ЦК на БКП Тодор Живков:

В края на 90-те години на миналия век и двете предприятия бяха приватизирани. През 1999 г. рафинерията край Бургас е придобита от руския петролен гигант „Лукойл”.Половин век след началото на тежката промишленост у нас, единствено „Нефтохим” Бургас е достатъчно модернизирано и добре развиващо се предприятие, което осигурява работни места за хората от региона. Рафинерията „Плама” в Плевен спира работа през 1998 и въпреки проявения интерес за нейното възстановяване от различни инвеститори, това не се случва. Съдбата на „гиганта на нашата черна металургия” – комбинатът Кремиковци, не е по-различна. Приватизацията му през 1999 е един от примерите за неизгодни сделки с държавно имущество след падането на тоталитарния режим през 1989 година. От края на 2010 комбинатът е обявен в несъстоятелност и разпродава своите активи и имущество.