Бъдни вечер и Коледа: от хаоса – към реда, от мрака – към светлината, от края

Независимо каква е била годината и какво се е случило през четирите сезона, идва декември и ни грабва със своите празнични дни, списъци с подаръци, весели трапези. Забързаното ежедневие отстъпва с радост на приготовленията – също толкова забързани, но безкрайно приятни. За нас, българите, този месец отбелязва началото на поредица от именни дни, която ще завърши чак през януари. Ако започнем да изброяваме, ще отнеме доста време – Никола, Сава, Анна, Спиридон, Данаил, Игнат, Юлиан, Христо, Стефан, Емил, Евгени… Да не забравяме и техните женски варианти и производни. С две думи – във всяка българска къща има много поводи за празнуване. Но дори и някой от тях да бъде пропуснат, то на Бъдни вечер и Коледа семейството задължително се събира.

„Кокац, кокац, Коледо ле”, изп. Василка Андонова Download

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

От хаоса – към реда, от мрака – към светлината, от края – към новото начало… Такъв е смисълът на древния езически ритуал, практикуван по нашите земи в това време на годината. През дните около зимното слънцестоене в древността почитали раждането на новото слънце. В народните представи то се спуска по клоните на Световното дърво, за да достигне до нашия свят и да огрее дните на земните жители. Този сакрален момент нашите баби са вградили в шевици и килими, в украсата на обредните хлябове, вплели са го в приказни мелодии. По-късно църквата приема 25 декември за деня на Рождество Христово. Детето Исус народът ни нарича Млада Бога и във фолклорните представи то носи чертите на езическото божество, чествано в предхристиянската епоха.

„Море, изникнало Боже дърво”, изп. Сестри Бисерови Download

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес някои от нас се замислят над дълбокото съдържание на всички елементи на Бъдни вечер – празник, събрал християнство и езичество по неповторим начин. За други това е преди всичко топлата атмосфера на семейното тържество и трапеза с нечетен брой безмесни ястия – изискване, което спазват дори противниците на постенето и вегетарианството. Постни сарми с кисело зеле, сухи чушки, пълнени с булгур, боб или ориз, различни варива, содена питка с паричка… На масата непременно трябва да има от всичко, което ражда земята ни – жито (сурово или варено), царевица, пресни и сушени плодове, мед, лук, чесън, орехи. Трапезата се прекадява от най-възрастния мъж в семейството. Освен при прекадяването, силата на огъня се призовава и с бъдника – дървото, запалено след специален ритуал в огнището. Цялата обредност на Бъдни вечер трябва да подпомогне поредния преход, поредното ново раждане. Със силата на огъня да увеличи силата на младото слънце, да преодолее хаоса в природата и да възстанови космическия ред. Предложените храни имат значение едновременно на безкръвни жертви, благодарност и благопожелание. Според народните вярвания, те придобиват особена магическа сила. Ето защо запазвали зърната от пшеница, меда, изсушени парчета от питката, дори пепелта от изгорелия бъдник. Използвали ги за лечение и различни ритуални практики за плодородие и успех.

В полунощ след Бъдни вечер настъпва Коледа, възвестява се Рождество Христово. Стопанките слагат на масата превит кравай и голям съд с вино – знак, че очакват коледарите, които са тръгнали в първите минути на новия ден. Дни преди това младите неженени мъже са избрали своя предводител – женен мъж, който знае всички коледарски песни и са ги учили заедно с него. А те не са малко – има текстове за всеки член от семейството, за хора от всички възрасти и занаяти. На много места у нас този обичай се изпълнява и до днес.

„Коледарска благословия”, изп. Даниел Спасов и Милен Иванов Download

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Счита се, че дом, в който коледарите за изрекли своите благословии, ще влезе доброто през следващата година. Хората ще са здрави, усилията им ще бъдат увенчани с успех. Коледа е и празник на споделената радост от новото начало. Според обичая, през деня децата отиват в домовете на родителите си. Още от сутринта започват и посещения при кумовете на семейството, при кръстниците, майсторите на занаятчийските задруги. Поднасят се дарове – погачи, печени кокошки, вино и ракия. По традиция се прави общоселско хоро. Празничните трапези са отрупани с печено месо, баници. Както на Бъдни вечер се пие греяно вино и греяна ракия.

Днес много българи спазват традициите. Дори и ако живеят далече от родината си, не пропускат да сложат нашенска трапеза според обичая. Не пропускат да разменят по някоя добра дума и благопожелания с всички в семейството. Каквото и да се е случило през годината, идва новото начало.

Ние от Радио България от сърце ви желаем светли и щастливи празници!

Споделете

Бъдни вечер и Коледа: от хаоса – към реда, от мрака – към светлината, от края – към новото начало…

Още от категорията

Спасовден е сред любимите празници на българите

Националното откриване на жътвения сезон е в село Златитрап

Три дни исторически възстановки по хълмовете на Царевец

Българско Национално Радио