Банско е известен зимен курорт, а през последните години се развива и като летен туристически център. Музеите тук са изключително интересни, отворени са през цялата година. Те разкриват важни страни не само от историята, но и от културата на пиринския град. Едва ли има селище у нас, дало толкова велики личности на България. През  ХVIII век – Паисий Хилендарски, през ХIХ – Неофит Рилски и през ХХ – големия български поет Никола Вапцаров – думи на Светла Барякова, директор на музеите в Банско. От нея научаваме, че първата експозиция в града е открита през 1952 г. Тогава се навършват десет години от разстрела на Никола Вапцаров и по този повод в семейния дом на поета е подредена част от неговия архив, пресъздадена е обстановката от детството му.

Снимки, факсимилета, предмети разказват за средата, в която се е формирал творецът през първите си години. Документи и спомени са посветени и на неговата антифашистка дейност, заради която е осъден и разстрелян. Тогава Вапцаров е на 33 години. В музея е първото издание на „Моторни песни“ – единствената му стихосбирка, издадена приживе. Сградата се намира в самия център на града, част е от оформлението на площада.  Срещу нея е община Банско, а до общината е най-големият културен институт в града – читалището, което носи името на Никола Вапцаров.  Г-жа Светла Барякова разказва още:

След откриването на музея се сменят няколко експозиции. Последната е дело на режисьора Въло Радев. Той е автор на проекта, участвал е в осъществяването му.  Със съвременни средства са показани моменти от живота и делото на Никола Вапцаров, неговата връзка с Банско. След като разгледат експозицията, хората са развълнувани. Явно докосва нежни струни в душите им. Обикновено това е и първият музей, в който влизат туристите. Сред тях има много младежи от България, не са малко и чужденците. Това е един от символите на Банско, посещават го над 45 000 души годишно. От основаването му досега е посрещнал повече от 3 500 000 души.

Дори и най-случайният посетител би усетил дълбокото преклонение и творчески дух, които Въло Радев е вложил в оформянето на музея. Най-значителната част от вещите в експозицията са предадени от баба Елена – така всички наричали майката на Вапцаров. Интелигентна и добре образована за времето си жена (завършила е Американския колеж в Самоков), тя е истинско олицетворение на стоицизъм и духовна сила. Възпитавала е децата си със строгост и много любов. В ранната им възраст ги приспивала с Хофманови разкази, насърчавала ги да четат, развивала дарбите им. Когато синът й Никола е приет в Морското машинно училище във Варна и му предстои дълго отсъствие от дома, тя му подарява тефтерче, на чиято първа страница написва: „Бъди крепък и мъжествен. Нищо световно (в смисъл светско) да не срути основата на характера ти, който вярвам, че е добър. Майка ти, Елена Вапцарова. 27 юли 1926 г.“ 

Баба Елена е участвала в изграждането на музея – продължава г-жа Барякова. Когато започва преустройването на къщата, за нея правят отделна сграда, в която тя живее. Работи тук до смъртта си. Ясно е какво може да вложи една майка в музея, посветен на сина й. Сестра му Райна също дълги години беше екскурзовод, почти до последните си дни.

В няколко от стаите е пресъздаден битът на семейството – изработването на домашно тъкани платна, красиво подредената гостна, стаята, в която се събирали вечер. Отделено е място на спомените за детството на поета, за любимите му народни песни. От снимките и текстовете под тях научаваме за една весела и гласовита приятелка на Баба Елена, която пеела хубави банскалийски песни, а Никола я слушал с притаен дъх. Тук е и мандолината, на която той самият свирел в училищния оркестър. Сред личностите, повлияли развитието му, е поетът Пейо Яворов, близък приятел на баща му. Във филми на няколко езика са разказани моменти от краткия му живот. Особено силен е разказът на майка му за последната им среща преди разстрела. Ще видите и наградата от Световния съвет на мира, присъдена на Вапцаров посмъртно през 1952 г.

Снимки: bulgariatravel.org