Повечето българи не одобряват речта на омразата, въпреки че тя е широко разпространена в България. Това сочи изследване на „Отворено общество” за обществените нагласи към явлението през 2014 г. Близо половината от тях са чули думи на неодобрение, омраза или агресия към малцинствени групи, а за всеки четвърти тези думи могат да доведат до насилие срещу тях. Най-засегнати, както и през 2013 г., са роми, турци и гей-групи. Но вече и мюсюлмани и чужденци, заради притока на бежанци и имигранти вследствие на конфликта в Сирия и Близкия Изток. Най-често езикът на омразата се разпространява от политици и журналисти през телевизията.
Свобода на изразяване може да се упражнява, само ако не пречи на други хора ефективно да упражняват своята свобода, категорична е Хартата за правата на човека, припомни в интервю за Радио България Иванка Иванова – директор на Правната програма на Институт „Отворено общество” и автор на сондажа. По думите й „реч, която насърчава дискриминация, може да се забранява и ограничаването й не е посегателство върху свободата на словото.”
Каква е тенденцията, кои са криминогенните фактори, мотивиращи езика на омразата, какво трябва да се предприеме срещу него?
„Все още е рано да се открояват тенденции, трябват поне още няколко изследвания, коментира Иванка Иванова. – След второто сега можем да кажем само кои са променливи и кои устойчиви нагласи. Сред най-важните изводи, потвърдени и за 2014 г., е, че има много голямо обществено неодобрение за публичното използване на речта на омразата в България. И сме стигнали момент, когато то трябва да се трансформира в обществени политики. За да може всяка институция в системата на образованието, здравеопазването, правосъдието да си поеме отговорността и да прилага общ план за ограничаване речта на омразата. Защото тя създава среда, където неравното третиране на хората и агресията спрямо представители на малцинствени групи се приема като нормално и дължимо поведение. А ясно виждаме, че повечето граждани не одобряват такова отношение.”
Изследването казва малко за това защо хората употребяват езика на омразата, но щесе задълбочим и в тази посока, посочи още Иванова.
„Сред основните проблеми е състоянието на образованието. Много малко се говори за права на човека, разграничение между обществено-допустимо говорене и говорене, генериращо дискриминация и агресия. Това е една от мерките за ограничаване речта на омразата в бъдеща държавна стратегия. Състоянието на образованието е от криминогенните фактори, пораждащи реч на омраза. Допълнителен фактор е и, че остават ненаказани драстични случаи на това. Реакцията не винаги трябва да е наказание, но има случаи, покриващи и състав на престъпление от омраза по Наказателния кодекс, а прокуратурата не образува наказателно дело или го третира като хулиганство, т.е. не изследва отделно елемента на престъплението омраза. А ако то остане ненаказано, не може да изпълни функцията на генерална превенция, хората не разбират как да адаптират поведението си, за да не попадат под ударите на закона.”
20-годишните натрупвания на дискриминация към малцинствата в сферата на социалните услуги трябва да са балансиращото в речта на политиците, а медиите трябва да дават такава гледна точка към проблема, смята Иванова.
Ако живеете в общество с множество малцинства и те не са представени сред лекари, полиция, прокуратура, това създава бариера на недоверие на малцинствата към оказваните им услуги и предпоставка за дискриминация и расизъм. Това трябва да се тушира с ефективна стратегия на базата на 2 основни стълба. От една страна да има политици и водачи, които да признаят проблема и чуят ли реч на омраза, да я осъждат, убедена е г-жа Иванова. Т.е. в политическата класа да има саморегулация. НС има етична комисия, тя трябва да разглежда случаи на реч на омразата и да предписва мерки за ограничението й. Но като втори стълб на стратегията трябва да има и отговор на явлението от МВР и прокуратурата, които отговарят за наказателното му преследване. А образователните институции, от друга страна, трябва с по-плавен и премерен подход да възпитават у хората разбиране, че има обществено неприемливо говорене, защото създава предпоставки за неравно третиране на хората.”
Паметна плоча на Атанас и Любомир Далчеви беше открита в Солун по инициатива на Българската телеграфна агенция (БТА) и Генералното консулство на България в града. "България трябва да поставя знаци по света на места със следи от бележити българи", заяви..
Изложба "Петър Берон. 200 години от първото издание на "Рибния буквар"", първия модерен български буквар, отпечатан в Брашов през 1824 г., ще бъде открита на 17 септември от 18:00 ч. в Стъкления купол на библиотеката на Румънската академия, предаде за..
Върховният административен съд (ВАС) остави без разглеждане две жалби на политическа партия "Движение за права и свободи" срещу решения на Централната избирателна комисия (ЦИК) за регистрация, съобщиха от пресцентъра на съда. Едната жалба е срещу..
На 17 септември, след няколкогодишно прекъсване по вина на Ковид, стартира петото издание на конкурса "ЕкоОбщина – устойчив град и общество",..
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов настоя за оставка на македонския вицепремиер Александър Николоски заради обидите му към България: "Ние ще направим всичко..
В брой 18 на предаването слушайте: Как се изгражда едно българско неделно училище зад граница - от идеята до реализацията й – интервю с Мира..