Годината е 1961. Едно от най-значимите събития и през нея, и през целия ХХ век, е първият полет на човек в космоса. Името му е Юрий Гагарин. Още същата година той идва на посещение в България, посрещнат възторжено от хората и с държавни почести лично от първия секретар на ЦК на БКП Тодор Живков.
Гагарин е избран от шестима пилоти, готвени за първия полет в космоса. На 12 април 1961 г. в 9 часа и 7 минути от Байконур излита космическият кораб „Восток” , който извършва една обиколка на Земята. 108 звездни минути в живота на Гагарин, а и на цялото човечество, които го правят най-известния човек на планетата. Минути преди да излети, Гагарин казва, че целият му живот му изглежда като един прекрасен миг. Всичко, което е преживял досега, е за тази минута. „Да бъда първи в Космоса, да вляза в неизвестен до днес сблъсък с природата. Може ли човек да мечтае за повече?“ – казва той. След два дни стотици хиляди хора го посрещат на спонтанен митинг на Червения площад в Москва. След месец започва околосветска обиколка в над 30 страни. Първата е Чехословакия, втората – България, където посещава редица градове. По време на визитата си у нас Гагарин посещава новооткритото 138-о училище в столицата, което вече носи неговото име. В двора му тогава засажда и един бор, който поставя началото на т.нар „Алея на космонавтите“. Пет години по-късно той повторно посещава училището. След него тук гостуват и други космонавти – Павел Попович, Валентина Терешкова, Николай Рукавишников, българският космонавт Георги Иванов. Те са само част от имената, които пази книгата за посетители в 138-о училище, което след промените в България вече носи името на историка Васил Златарски.
Успешният полет на Юрий Гагарин е третият голям успех на Съветския съюз в космическата надпревара със САЩ. Преди това са изпратени първият космически спътник и първото живо същество – кучето Лайка, в Космоса. Американците наваксват едва на четвъртия етап – с изпращането на хора на Луната. Като част от „социалистическия лагер” България също се включва в космическите програми с различни изобретения и апаратура, а също и със специални храни. Ние сме третата страна в света, която произвежда храни за астронавти, като менюто включва дори кисело мляко. Те се приготвят от учени в БАН, които са сигурни, че могат да се използват и за бедстващи региони, и при евентуална война.
След разпадането на социалистическия блок България продължи сътрудничеството си в развитието на космически технологии с отделни държави. Но не можа да използва големия си потенциал в областта на космическата физика, трансфера на аерокосмически технологии, апаратури и системи, тъй като поради липса на средства за членски внос до тази година нямаше членство в Европейската космическа агенция. Така или иначе, България продължава да работи в областта на космическите технологии вече близо половин век, от 1969 г. Една година по-рано – през 1968-ма, първият човек, летял в Космоса, Юрий Гагарин, загива при тренировъчен полет на самолет МиГ-15... И отново може да гледа Земята отгоре.
10 ноември 1989 г. е ден, който за обикновените българи започва като всички предишни дни. В 18 часа, когато чрез Българско национално радио се изказва благодарност към Тодор Живков и се съобщава, че Петър Младенов заема поста Генерален секретар на ЦК на..
Сънуват ли космонавтите така, както го правят всички хора на Земята? Положителният отговор на този на пръв поглед прозаичен въпрос не идва нито бързо, нито лесно – това става чак през 1988 г. в рамките на научната програма „Шипка“, която вторият..
На 23 септември 1987 г. пред Паметника на свободата в Русе се провежда церемония по връзване на червени връзки на пионерите. А от румънския град Гюргево отново пълзи облакът със задушлива миризма на хлор. Децата започват да припадат, някои свалят..