Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Отвореният и затвореният код” на българските реалии

Снимка: архив

Дискурсът на отчуждението и безсмислието на политиката, за съжаление, доминират в разговорите за политика в нашето общество. „Демокрацията не е само да имаме формални институции – много партии, парламент и т.н. Истинската демокрация до голяма степен зависи от рамките, чрез които гражданите интерпретират политическия свят. Зависи от смисъла, който те влагат в политическите действия, които се разкриват пред очите им. Този смисъл, споделен от обществото, ни убягва”, каза в интервю за Радио България политологът Страхил Делийски – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”.

Ако направим съпоставяне със света на информационните технологии, можем да направим следното обобщение: има два типа смисъл. Единият – със „затворен код”, другият – с „отворен код”, като компютърния софтуер. Ние ползваме програмите със „затворен код” без да можем да ги променяме според предпочитанията си. „Отвореният код” ни дава възможността, чрез споделяне на труда на другите, да вложим собствения си смисъл в продукта. Така и в обществото има два подхода при създаването на колективен смисъл. Единият е да се вземат наготово идеологическите постановки и политическите митове, обикновено наложени от елита. Това е лесният начин, защото не изисква много мисловни усилия. Другият – на „отворения код”, е с общи усилия, освободени от удобството и принудата на навика, да създадем социален и политически смисъл.”

Страхил Делийски се връща към началото на прехода, за да обясни, че благодарение на политическата доктрина на неолиберализма, радикалната пазарна идеология успя да подчини политическото поле.

„Политическите решения стават все повече функция на доминиращите бизнес интереси, а не на общия публичен интерес. Оказва се, че демократично избраните органи на държавната власт подчиняват своите решения не на суверена, а на транснационални корпорации, финансови институции и търговски организации. Логиката е следната – всичко, което е добро за бизнеса е добро и за хората, а това не винаги е така. Гражданите изгубиха доверието в държавата като политически орган за регулиране на социалните конфликти, а с това и доверието в политиката като цяло. И това не е собствен български феномен. Това е системен дефицит. В подобен контекст новосъздаващото се гражданско общество в България сякаш забрави една от основните си функции – да бъде коректив не само на държавата, но и на пазара. Да извоюва автономно пространство не само по отношение на политическата власт, но и на натиска и принудите, идващи от пазара”.

„Смяната на политическата система в България, лутането кои сме ние и какво представлява системата, до голяма степен бяха уплътнени от един радикален консуматорски индивидуализъм. Липсата на усещане за политическа цялост и обща политическа цел роди стратегията на индивидуалното оцеляване. Висшият смисъл на тази стратегия е „да имам, „да притежавам. За да се стигне до абсурда – като най-голямо достойнство на новата система да се изтъква възможността да имаме избор в пазаруването. Така почти неусетно ние ставаме все по-склонни да интерпретираме и разбираме политическото в качеството си не на граждани, а на консуматори. „Аз” се е превърнало в много по-важно от „ние” и това затруднява до голяма степен политическото общуване. Консуматорът е пазарно същество и определя поведението си на базата на рационалната калкулация на индивидуалната полза и загуба. Неговият смисъл е сведен до „затворения код” на егоизма. Гражданинът, като политическо същество, поставя поведението си в координатната система на общността, на „ние”. Смисълът е в „отворения код” на солидарността.”



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Росица Матева

Няма да преброяват повторно бюлетините от последните избори

Няма да има ново броене на бюлетините от последните парламентарни избори от октомври 2024 г. Централната избирателна комисия се събра днес на заседание, след като вчера Конституционният съд разпореди да се изчислят наново резултати от парламентарните..

публикувано на 27.02.25 в 14:07

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 40

В брой 40 на предаването ви предлагаме : Във вълшебния свят на "Вазовчетата" и българския език във Франция – интервю с  Янета Димитрова, преподавател в БНУ „Иван Вазов“ в Париж и отговорник за Международния литературен конкурс "Вълшебното..

публикувано на 27.02.25 в 12:00
“Матей Миткалото”, художник Калина Тасева

Ученици от Добрич пресъздават изобретения на Матей Преображенски

Възпитаници на Професионалната гимназия по техника и строителство "М. В. Ломоносов" в Добрич представят реконструирани от тях изобретения на отец Матей Преображенски – Миткалото в Регионалния исторически музей на града, на 27 февруари. Поводът за..

публикувано на 27.02.25 в 06:30