В много древни митологии рибата се явява символ на женското начало. Тя означава плодородие и създаване на потомство, въплъщава силата на водите и способността им да пораждат и съхраняват живота. Рибата се свързва с Богинята майка и лунарните божества. Неслучайно в древногръцката традиция тя е атрибут на богинята на любовта Афродита. По-късно християнството утвърждава рибата като символ на Христос и на първите християни, наричани алегорично ловци на души. В традиционните представи и фолклора на българите рибата също има своето място – като животински вид, специфична храна и форма на поминък, но също и като символичен образ, запазил древни митологични значения.
Поради липсата на подходящи условия за съхранение в миналото, рибата се е смятала за опасна храна, която може лесно да се развали: Рибата казала: Или ме печи, докато ми побелеят очите, или твоите побеляват! – т.е. трябва да е изпечена добре, иначе човек може лошо да пострада. Според традиционното знание риба не се яде през цялата година, а само през месеците, които съдържат в името си буквата „р”. Става дума за по-хладния период от септември до април, докато между май и август рибата лесно се разваля заради високите температури. И до най-ново време е популярна поговорката, че рибата се вмирисва от главата, която иносказателно посочва, че корупцията и неуредиците започват от високите етажи на властта. От друга страна, рибата се смята за чиста храна – тя е единственото блажно, което се разрешава по време на пости на големи празници като Благовещение, Цветница, Никулден.
С риболова е свързана поговорката, че мокрите гащи ядат риба, а сухите ядат пиперки – т.е. че човек няма да получи желаното, докато не положи усилия и не понесе неудобства. За нетърпелив и припрян човек пък се казва, че рибата е още в морето, пък той слага тигана. Популярно е сравнението мълчи като риба, а за глуповатите наивници се използват епитети като лапни-шаран или балък (от турското „риба”).
В символичен план рибата се свързва с водата, с дълбините и подземния свят. Според архаични космогонични представи земята се крепи върху две или три риби, върху китове или върху рогата на вол, стъпил върху риба. Връзката с подземния свят означава и връзка с плодородието. Вярва се, че поглъщането на риба или части от нея помага при бездетство, а по правило децата, заченати по чудесен начин, имат и необикновени качества.
Като символ на изобилие и щастие рибата се явява и в коледарските благословии. Пожелания се отправят към момата в дома, която се сравнява с мряна риба в длъбине, яребица из висока трева и паун из болярски двори. Споменатата риба мряна се явява устойчив женски символ. В народната реч хубавата мома или булка често се оприличава на мряна, а женитбата се назовава иносказателно като риболов. В коледарска песен например се пее за мряна риба златокрила, която живее в Черно море; по молба на малка мома се събират рибари – вред мрежаре, които замрежват Черно море и улавят чудната риба. Песента се изпълнява на мома за женене и на практика пожелава скорошен брак.
Според традиционните представи рибите могат да сбъдват желания и това става не само в популярните приказки за рибаря и златната рибка. В Асеновград например има църква, известна като „Св. Богородица Рибната”, макар официално да е посветена на празника Благовещение. Говори се, че носи името си заради купола, чийто обков наподобява рибени люспи. В параклиса при църквата се намира малко аязмо, където живеят риби. Вярващите разказват, че ако видиш рибите в аязмото, молитвите ти ще бъдат чути, и хвърлят във водата монети за късмет.
Безспорно най-прочут сред рибите в нашия фолклор е шаранът, почитан още от древните славяни. Според старинно вярване шаран, който не е видян от човешко око четиридесет години, се превръща в змей – затова и на някои иконостаси в подножието на кръста са изобразени риби вместо дракони.
В наши дни, както и в миналото, от ранната утрин на Бъдни вечер цари суетня в домакинствата покрай подготовката за най-важната вечеря в годината. Вечерята в очакване на Рождество е постна, но също така трябва да е богата и изобилна,а ястията – да са..
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Велики Четвъртък е един от двата дни в Страстната седмица , в които багрим яйцата за Великден. Традицията повелява с тази важна задача да се..