Семейство и дете. Това е чудото, което си пожела за Рождество Христово Кристиан Кръстев, министър на транспорта в служебното правителство на Марин Райков. Преди да стигне до министерското кресло, той извървя пътя от експерт до шеф на дирекция в министерството, бе начело на борда на летище Бургас, управлява пристанище Варна. Не се поколеба да остави сладката държавна служба и да се впусне в частния бизнес, за да постави у нас основите на една от международните нискобюджетни авиолинии.Освен с впечатляващата си кариера в света на бизнеса и политиката, младият мъж прикова общественото внимание и с духовните си търсения. Неотдавна Кристиан Кръстев стана иподякон. За решението си да направи тази стъпка и за значението й, споделя:
„Израз е на смирение, баланс между светското и духовното. Това е и моментът, в който сваляш началническите одежди от светските занимания и влизайки в църквата, слагаш одеждите на чирака, на свещоносеца, на четеца, на певеца, на онзи, който помага по време на службата. Това е най-ниското стъпало и противно на всички спекулации, нямам амбиции да израствам в духовната йерархия.”
Кристиан Кръстев казва, че за него Бог е любов, а вярата е много лично усещане. За силната връзка с християнските ценности роля е изиграло семейството му. Разказва, че прадядо му е бил църковен настоятел, а чичо му и сестра му са богослови. „През последните години започнах все по-често да се срещам с одухотворени хора, не говоря само за духовници в чисто църковен аспект. Това ми помогна да развия вярата си и да направя тази крачка“, споделя още той. На битуващото мнение, че вярата е за слабите, той отговаря:
„Бих казал, че точно силните хора се уповават на вярата. Те могат да понесат със смирение всеки акт на несгода в живота, докато всяко плътско или материално изкушение може да им навреди. Когато човек е смирен, когато пребори егото си, може да бъде в истинския смисъл на думата себе си. Тогава започва да гради, да бъде различен. Да, често ни сочат с пръст, често не ни разбират, но това да добруваш, не е широко прието в 21 век.”
Кристиан Кръстев е убеден, че Църквата тепърва ще има много активна роля в обществото. Основание му дава фактът, че за митрополити са избрани и по-млади хора, които са по-близо до житейските проблеми на съвременното поколение. Има ли място за християнските принципи в политиката?
„Безпринципната политика има краткосрочен характер и често води до никъде – категоричен е той. – Има политици, които влизат в политиката,за да правят добро и те са принципни личности. Да, в политиката се налага да правите компромиси, за да намерите най-точния баланс, така че хората да са по-добре и да градим нещо по-добро за по-доброто утре. Няма начин да не свързваме политиката с духовното.”
За себе си казва, че докато е бил министър не е правил компромиси с личните си убеждения. На въпроса къде ще търси реализация в бъдеще – на полето на бизнеса или на политиката, той отговаря:
„Не съм излизал от политиката, за да се опитвам да се върна там. Винаги съм бил обществено активен. Винаги съм се старал да помагам с каквото мога и няма да се крия в сянката на днешното житие. Разбира се, занимавам се с бизнес и това не ми пречи да защитавам както духовното, така и светското.”
За Кристиан Кръстев истински важните неща в живота са любовта, семейството, уважението между хората и вярата в Бога. Затова и светъл празник като Рождество Христово винаги прекарва с близките си:
„Събираме се под бащината стряха и това е много свиден момент, в който обменяме мисли, емоции, бързаме да си кажем всички онези неща, които сме пропуснали. Вярвам в семейството и на празника Рождество Христово апелирам към хората да съхраняват семейството, защото то е и храмът Божий. Виждаме, че вече всяко второ семейство е разделено, особено по-младите. Всеки гони някакви лични интереси, гледа егото си и все по-малко се правят компромиси. От това страда цялото ни общество. Имайте търпимост един към друг! Имайте малко повече смирение, преглътнете егото си! Вярвайте в малките неща, радвайте им се! Животът е обидно кратък, за да пропускаме красивите му мигове!”
В календара на Българската православна църква са отредени и три специални дни, в които вярващите отправят молитви към Бога и раздават милостиня в памет на починалите си близки. Това са трите Задушници, които винаги се отбелязват в съботите, преди..
В една мразовита ноемврийска утрин на 1917 г., в разгара на Първата световна война, от базата край Ямбол излита цепелин L 59 към Танзания. Целта е да се доставят боеприпаси и материали на немски военни части, намиращи се в отдалечена и дива местност...
Православната ни Църква днес почита паметта на светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян, живели през IV век. Двамата били братя от Асирия, Мала Азия. Баща им грък езичник, починал рано; майка им Теодотия – християнка, ги утвърждавала в..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..