Домакинствата в България имат над 2,7 млн. кредита към банки. Това е много нисък показател на фона на развитите европейски страни, където почти две трети от населението дължи пари на кредитните институции. Към това трябва да се добави и че задлъжнелите семейства в страната всъщност не дължат кой знае какви големи суми – средно по 3400 евро, включително и жилищните кредити, които са доста по-големи от текущите краткосрочни потребителски заеми. Общо дълговете на българските домакинства възлизат на малко повече от 9 млрд. евро, което е повече от два пъти по-малко, отколкото са техните спестявания. За разлика от задлъжнялостта на държавата, която наближава 30% от БВП, тази на българските граждани е едва 22%, докато в богата и развита Германия например е около 60%.
Българинът по принцип обича да спестява и се плаши от дълговете. Показателна в това отношение е една стара българска поговорка, която гласи „Доверие всекиму, вересия никому”. Това, разбира се, се е променило днес и търговците и банките предлагат шумно и натрапчиво какви ли не уж изгодни и съблазнителни условия за „пазаруването” на кредит и за вземането на заем. За малки потребителски и „бързи”, както се наричат, кредити има даже обяви по стените на сградите и за отпускането им не се изискват почти никакви обезпечения. За сметка на това лихвите им са убийствени и се въртят около 10% месечно. Така или иначе, 55% от финансовите задължения на домакинствата са под формата на потребителски кредити, 45% от задълженията са за ипотеки.
Според наблюденията на националната банка, в последно време има тенденция да расте броят на кредитите, т.е. повече българи да се престрашават да вземат пари на заем. Обяснението на това явление е пълно с противоречия. От една страна, точно в последните една-две години страната преживява период на голяма политическа и икономическа нестабилност, безработицата се колебае сезонно, но остава висока на равнище от 12%. Всичко това би трябвало от една страна да кара българите да са много консервативни и пестеливи по отношение на потреблението, ограничавайки покупките до санитарния минимум и отлагайки закупуването на по-трайни и по-скъпи вещи. Това всъщност се потвърждава от всички социологически и статистически изследвания. Най-красноречивото доказателство за тази принудителна пестеливост на иначе обичащите лукса, качеството и комфортния живот българи се илюстрира най-недвусмислено от постоянно растящите им спестявания. От друга страна обаче, несигурната и нископлатена работа, грижите за децата, задължителният покрив над главата и милионите изкушения на потребителския пазар карат често мнозина да прибягнат до услугите на банките, за да финансират своите материални нужди. Още повече, че точно през последните месеци се наблюдава и понижение на лихвите по кредитите, които стават като че ли по-евтини и по-лесно достъпни.
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на София, съобщи БТА. Като възможна нова локация се обсъжда част от сградата на Професионалната гимназия..
Вицепрезидентът Илияна Йотова изтъкна, че променените текстове в Конституцията са се обърнали срещу създателите им. Пред журналисти Йотова коментира, че "заради тези промени в Конституцията не може да се избере днес председател на Народното събрание"...
77% от работещите в средното образование са готови да излязат на протест с искането да бъдат увеличени заплатите в сектора, според национално проучване на КТ "Подкрепа". Половината от анкетираните се обявяват за национална ефективна стачка, около 25% –..
Институтът за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии към Софийския университет “Св. Климент Охридски” предостави за безплатно ползване чат..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..