„Най-напред, като излязох от чистата София на 6 март 1662 година, вървях на изток през онова осеяно с лалета поле и стигнах в село Лозена.”
Така Евлия Челеби – най-известният османски пътешественик на ХVІІ век, представя в своето произведение „Пътепис” „прочутия град” София. В народни приказки, песни, поговорки, предания, стихове той описва обичаите, танците, вярванията, съседските взаимоотношения, бита, традициите, кухнята, изкуствата и занаятите на посетените от него Анадола, Сирия, Палестина, България, Унгария, Трансилвания, Германия, Босна и Херцеговина, Холандия, Азербайджан, Армения, Крим, Кавказ, Ирак, Египет и др. Във всеки град и село, откъдето е минал, пътешественикът изследва къщи, джамии, чешми, ханове, сараи, конаци, хамами, църкви, манастири, синагоги, кули, крепости, пътища и мостове. Затова турският посланик в България Сюлейман Гьокче, който бе домакин на представянето на новото издание на „Пътепис”, преведен от големия български османист Страшимир Димитров, нарече Евлия Челеби не само „пътешественик, но и географ, историк, литератор, фолклорист, та дори и гурме”. Да напомним, че ЮНЕСКО обяви 2011-а за година на Евлия Челеби.
Новото издание е на издателство „Изток-Запад”. То бе представено от министъра на образованието проф. Тодор Танев. На въпроса на Радио България дали пътеписите на Евлия Челеби трябва да намерят място в учебниците по история, проф. Танев отговори:
„Те трябва да попаднат там, защото учебниците са писани на тази основа. А няма по-хубаво нещо от източника. Мисля, че е дошло време в България след 25 години на промени, след един напредък в самата Турция, да се обърнем към съставяне на някакъв вид общност, не държавна, а културна общност. Вероятно учебниците не само в България, не само в Турция, а и в останалите балкански страни трябва да бъдат преразгледани. Разделянето на Балканите, краденето на идентичност е най-ужасната кражба.”
Ето какво сподели за Радио България управителят на издателство „Изток-Запад” Любен Козарев:
„Мога да ви кажа, че самият аз бях изненадан, когато прочетох книгата, тъй като тя е същинска енциклопедия на бит, нрави, история, обичаи, география и на това, което се случва по тези земи тогава. Първото пътешествие на Евлия Челеби е в 1631, а последното – в 1678 година, т.е. обхваща почти половин век. Едно време, което е изключително интересно. Не се сещам за други свидетелства, от които бихме могли да почерпим сведения за живота по тези земи в онова време. Много е важно да се издават такива книги, защото те ни сочат, че сериозната работа по изучаването на нашата история предстои.”
На въпроса: „Познаваме ли общата балканска история?”, Любен Козарев отговори:
„Убеден съм, че не я познаваме. Навремето аз бях в основата на издаването на „История на балканските страни” на Едгар Хьош, един знаменит немски историк. И си дадох сметка, че ние много малко познаваме действително историята на балканските страни. Бих дори използвал и по-силна дума, ние дори сме неграмотни за това. Но все пак, ние трябва да търсим и да издаваме книги на хора, живеещи в тези страни, които да покажат другия поглед. Знаете, че погледът на другия човек е много ценен. Защото той показва детайли, които ти няма как да видиш, потопен в собственото си битие. В този смисъл Евлия Челеби е много добро начало. За него може да се твърди, че е литератор. Жив език, много точно описание. Бил е ценител на добрата кухня. Тоест, това е един човек в своята пълнота. Свидетелствата на такива хора са много важни.”
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..
Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..
Преди 105 години, на 27 ноември 1919 г., в парижкото предградие Ньой сюр Сен е подписан договор, който официално слага край на участието на България в..