Съставянето на стабилно правителство в България след изборите за НС на 5 октомври т.г., въпреки фрагментирания парламент, бе наложително най-вече заради риска от загуба на европари. Над 70 % от инвестициите у нас идват от еврофондовете. До края на 2015 г. България трябва да усвои около 11 млрд. евро за периода 2007-2013 г., още 16 млрд. евро се чакат от вече стартиралия нов период 2014-2020 г.
Каква е ситуацията към момента, очакват ли се подводни камъни заради сложната политическа обстановка, каква е формулата за икономически растеж? В интервю специално за Радио България темата коментира вицепремиерът по еврофондовете и икономическата политика в новия кабинет „Борисов 2” Томислав Дончев. По думите му битката за всеки евроцент е основният му мотив, за да поеме отново тежкия пост.
„Истината е, че цялостно ситуацията с еврофондовете е много тежка. Все още средствата по една от оперативните програми са замразени, проблем е плащането на финансови корекции, закъснелият старт на новия програмен период. Системата е разбита. Ако една система от немного звена не работи като добре смазана машина, парите започват да се движат бавно и изобщо спират да се движат, каквато е ситуацията в момента – пояснява Томислав Дончев. – Има и по-големи проблеми. Вследствие на драмите по програма „Околна среда” мотивацията на местните власти, част от тях останали без плащания по проекти близо половин година, е силно занижена. Това се отрази на темпа на плащания. Точно затова сме в тази сложна ситуация с оглед риска от загуба на европари. По-страшното обаче е, че ако кметове и общинари не намерят сигурност и стабилност, ако не се излъчи категоричен сигнал каква ще е политиката на държавата оттук нататък, те да не могат да бъдат мотивирани и убедени да инвестират, особено в сложни и конфликтни проекти като рехабилитация на ВиК-инфраструктурата например. Затова първостепенен ангажимент на държавата е да установи, освен доверие в отношенията с ЕК, и спокойствие в отношенията с бенефициентите, които изпълняват проектите и осъществяват инвестициите. Без прогнозируемост, яснота, спокойствие, диалог и партньорски подход, не можем да разчитаме да имаме нормален старт и ефективна работа в новия програмен период. Затова слагам и тази задача на първо място сред приоритетите си.”
Очаквате ли пробойни в усвояване на европарите заради сложния многопартиен характер на новия кабинет „Борисов 2”?
„Факт е, че до съставянето на този кабинет се стигна трудно, след дълги преговори и компромиси от политическите сили. Знам го като участник в целия процес, а не само като наблюдател. Добрата новина дотук е, че България има титулярно работещо правителство с работещ парламент, който е в позиция да взема дългосрочни политически решения. Европарите по принцип като посока и цел нямат цвят. Тук е трудно също да търсим идеологическо разделение на ляво и дясно. Защото парите са за всички български общини, за всички представители на бизнеса, отговарящи на условията. Не очаквам партийни емоции точно в тази сфера. А и предвид ситуацията в нея, намерението ни е да правим каквото трябва колкото може. Надявам се кабинетът да може да изкара пълен мандат. Не от копнеж към собственото си министерстване, а защото така ще бъдат стартирани и провеждани политики и реформи, и то не с хоризонт 1-2 седмици или месец, а 4 години. В много сфери ще има еврофинансиране, то ни е нужно. Работата с къс хоризонт от месец-два обещава единствено посредствени резултати, а аз не съм свикнал да работя, гонейки такива.”
България ще се изправи ли пак на крака и ще тръгне ли напред?
„Това зависи от нас. Редно е да спрем да мислим, че подобно развитие на нещата може да бъде резултат от чуждо благодеяние или подкрепа. Наш дълг е да си помогнем и усвоим еврофинасирането до последния евроцент. Защото то е големият инструмент за реформи и модернизация на страната. Но трябва да бъде съчетано с усилия и от наша страна. С повече работа, с повече мотивация, с по-малко крамоли, с повече гледане в обща посока. Историята на България от последните над 100 години показва, че страната е отбелязвала прогрес, когато голяма част от населението – и трудещите се, и бизнесът, и интелектуалците, и политиците, са успявали да намерят общата обединяваща посока. И задачата днес е както хората, а след това и политиците, да намерят това, което ни обединява – целите, които са безспорни и могат да накарат всички да вървим в тази посока. Именно това, отвъд всички реформи и стъпки, които трябва да бъдат направени и в публичния сектор, и в икономиката – обединените усилия, технологията на обединение е формулата на успеха и растежа.”
В брой 28 на предаването слушайте: За да опазим идентичността си, е необходимо да се върнем към човешките ценности – интервю с адвокат Нуредин Нурединай, представител на българското национално малцинство в Албания; Италианецът..
Кандидати за председател на Върховния административен съд (ВАС) отново няма, предаде БТА. Пленумът на Висшия съдебен съвет проведе заседание при повторен опит да бъде избран ръководител на институцията. Процедурата се провали при първия опит, защото за..
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от нискотарифната авиокомпания Ryanair. Те ще се изпълняват три пъти седмично – всеки вторник, четвъртък и..
Във Велинград се събраха хора от цялата страна на протест в подкрепа на фермери, чиито стада са застрашени от евтаназия. Недоволството е предизвикано от..
Стенопис, посветен на 20-годишнината от приемането на България в НАТО, ще бъде открит днес в Перник. На събитието ще присъстват посланиците на..
Жителите на Плевен ще изпратят 2024 г. с Коледно градче и срещи с Дядо Коледа. Тазгодишната празнична програма на общината ще стартира на 2 декември с..