Отскоро на книжния пазар е ново българско заглавие – „Изкушението на колекционерката”, излязло в издателство „Летера”. До какво може да доведе страстта към лукса, стремежът на всяка цена да попаднеш в обществото на богатите и известните, доколко безопасни са техните среди – отговор на тези въпроси дава авторката Елена Александрова в интервю за Радио България. И още – ще стане дума и за друга нейна книга, преведена във Франция.
„В нашия живот се случиха толкова много събития, толкова много промени, най-фантастични метаморфози. Ние всички се радваме на нашата свобода, можем да пътуваме, да говорим каквото си искаме. Зададох си обаче въпроса, съдейки по мои преживявания, доколко ние реално сме свободни. И също така, въпроса за диктатурата – тя, като всяко нещо в нашия свят, има различни образи и превъплъщения. Какво бихме казали за диктатурата на парите на всяка цена и независимо с какви средства? Или например за богатството, което не е съзидателно, което е плячка? С плячката знаем какво се случва. Тя бива отмъкната на тайно място, разкъсана, изконсумирана. Така че в този смисъл смятам, че това са много сериозни проблеми на нашето общество, което иначе дава големи възможности във всяко отношение. Но точно тези проблеми ги възпират” – разказва Елена Александрова за книгата „Изкушението на колекционерката".
Островът и Къщата са знакови понятия във Вашата книга. На какво са символ те?
„Островът е метафора, той е място на известните, на богатите, на популярните, на успелите независимо по какъв начин. Към него винаги са се изпращали залпове и от омраза, и от завист. Понякога и от неистово желание хората да се озоват на това място, тъй като животът на един успешен човек е различен, той няма нищо общо с оцеляването, въпреки че и там се оцелява, но по друг начин. А що се касае до Къщата, моята героиня е по-скоро една банална дама, която в даден момент загубва възможностите си да се отдаде на хобито си, превърнало се в страст за нея. Тя колекционира маркови дрехи, дизайнерски бижута, френски парфюми, все скъпи неща. И в момента, когато не може да се отдаде на това хоби, разхождайки се на Острова, вижда тази къща. За нея тя е символ на сигурност и на хубав живот, на възможност да прекарва времето си приятно, тъй като тя е и естет. Тя обаче дори не си дава сметка какви граници е способна да прекрачи и какви закони има на това място, така че доста лекомислено се втурва в това приключение.”
А сега – и за първата Ви книга – фантастичния роман „Диви теменужки”, който излезе у нас, също и във Франция, в издателство „Велур”. В него рисувате един свят на антиутопия. Свят на невероятен лукс и удобства, но и на бездънна мизерия и насилие.
„Този роман е един триптих – има трима главни герои. Единият от тях – Андрей, живее в луксозна крепост, тъй като в това далечно бъдеще оцеляват само мегаполисите. Те са огромни, чудовищни. И дори диктуват своите закони на собствените си създатели. И моят герой – живеейки в луксозния си изолатор, в който не проникват нито шум, нито пък някакви чувства, защото общуването между хората вече е прекалено технологично, усеща в себе си огромна пустота, тъга. Но същевременно никой не е добре защитен, защото ежедневното зло нахлува по улиците на града от забавленията, които са по-скоро садистични, от огромните телестени в жилищата на хората. Доброто старо кълбо Земя вече е в доста лош вид. Екосистемата непрекъснато се пропуква…”
С помощта на агенцията „Запознанства и приключения с миражи” героят на Елена Александрова пътува през времето и пространството, среща се с израилтяните, водени от Мойсей през пустинята, с евангелския образ на Исус, с Малкия принц, възхищава се на простотата на живота, на добрината и съпричастието. Ето какво казва за книгата френската журналистка Софи Льоклер:
„Технологичното развитие на човечеството без съмнение подобрява ежедневието в материален план. Но човекът също е и духовно същество, макар и много противоречиво. Елена Александрова описва и липсата на духовно развитие, което трансформира хората в жертви на супер прогреса – технологичен и материален. Лично мен ме полазват тръпки, когато мисля, че един ден животът на обществото ни ще представлява разделение на супер бедни от една страна, и супер богати, от друга, и една голяма празнота по средата. И богатите ще бъдат толкова духовно бедни, че в действителност ще бъдат по-бедни от бедните.”
„Софи Льоклер прие книгата емоционално” – отбелязва Елена Александрова. „А един много добър критик, който пише под псевдоним Панталеймон, беше й направил обстоен анализ. И каза, че е впечатлен от нея, че в известен смисъл е тежка за четене, защото това, което се описва, не е нито толкова приятно, нито забавно. Но я определи като безспорен успех за българската литература. Звучи доста нескромно, но това са неговите думи.”
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Румънският президент Клаус Йоханис награди маестро Найден Тодоров с орден "Културни заслуги" с ранг "Велик офицер" за "Популяризиране на културата"...