Тези дни бяха публикувани есенните икономически прогнози за България на Министерството на финансите и малко по-късно на Европейската комисия. И в двата анализа липсва и следа от оптимизма и ентусиазма на пролетните им издания и очакванията на наблюдателите вече са доста по-близо до реалната и нерадостна действителност. За това доколко драматично е отрезвяването на анализаторите и колко то клони към открит песимизъм свидетелства фактът, че сегашната европрогноза за ръста на БВП през тази година е с цели 30% по-ниска от предишната. Тази оценка се споделя дори от проправителствените експерти на Министерство на финансите.
Нещата стават още по-тревожни при предвижданията за икономическия ръст за догодина. Българските финансисти режат наполовина очакваните през пролетта резултати, а европейските икономисти са още по-драстични и свалят повече от три пъти предвижданията си за увеличението на Брутния вътрешен продукт на България за 2015 г.
Причините за скептичните очаквания за тази година и за подчертано негативните прогнози за следващата са едни и същи и могат да се резюмират с две думи: политическа нестабилност. Но докато в случая с цифрите за тази година това не представлява нищо друго освен проява на реализъм и отчитане на реалните факти, то по отношение на предвижданията за догодина това отразява оценките на експертите за бъдещото развитие на страната и за капацитета на новите управляващи след последните извънредни парламентарни избори. Напълно очевидно е, че повечето специалисти, които се занимават с българската икономика и политика, смятат, че в обозримо бъдеще не следва да се очакват положителни сигнали. Дори напротив, преобладава мнението, че нещата ще се влошат. Преведено на езика на политиката, това означава, че доверие в сегашния парламент и в новото правителство няма, че не се очакват толкова обещаваните и толкова нужните решителни и радикални реформи, че никой не вярва на политическите лозунги и плакатните обещания.
Това всъщност доста ясно се откроява в оценките на анализаторите за бюджетния дефицит, които на практика са оценки за политиката на управляващите и тяхната способност да ръководят държавата и да боравят с публичните средства. Няма и капка съмнение, че допустимият от ЕС таван на дефицита от 3% от БВП, тази година в България ще бъде надхвърлен, т.е. недостигът на публични средства и харченето на кредит ще са по-големи от приемливите по европейските стандарти. Също толкова категорични са ревизираните прогнози за следващата и по-следващата година, когато също се очаква властите да не бъдат в състояние да контролират и управляват по благоразумен и успешен начин публичните приходи и разходи. Това неизбежно ще предизвика необходимостта от нови държавни дългове и така призракът на гръцката финансова катастрофа става все по-реален и на българска почва.
Това, че следващите месеци и години ще бъдат трудни изглежда се усеща и от обикновените граждани на страната, които, според последното изследване на Националния статистически институт за потребителските нагласи, очакват през 2015г. поскъпване на живота, ръст на безработицата и свиване на разходите за покупката на предмети за дълготрайна употреба и недвижими имоти.
Ако към всичко това добавим лавината от заплашително надвиснали над страната катастрофи в енергетиката и здравеопазването, в социалната област и демографията, сътресенията в банковата сфера и корупционните скандали на най-високо равнище, няма как да очакваме в близкото бъдеще светлина в тунела и подобряване на условията за живот на най-бедното население в Европейския съюз 25 години след като то се раздели с тоталитаризма и тръгна по пътя на пазарната икономика.
Служебният премиер Димитър Главчев увери, че не се предвижда увеличение на осигурителната вноска. Главчев присъства на представяне на нов изкуствен интелект от последно поколение, работещ на български език, създаден от Института за..
Годишно поне 20-30 души от строителството губят живота си, посочи пред БНР вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той коментира тежкия инцидент в София, при който загина един работник, а други пострадаха, заради незаконен ремонт в сглобяемо..
По време на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Брюксел служебният министър на земеделието и храните д-р Георги Тахов е поискал защитни мерки срещу вноса в България на пчелен мед с украински произход. Румъния е подкрепила..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..