Съответства ли на демократичните принципи рекламираното като икономическа панацея споразумение за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (TTIP)? Отстояваните в него чисто търговски интереси не са ли в ущърб на гражданското общество? Тези въпроси бяха поставени по време на дискусия, организирана от фондация „Фридрих Еберт“ и гражданското сдружение „Солидарна България”.

На пръв поглед идеята за либерализация на търговията между САЩ и ЕС звучи примамливо. Защитниците й в лицето на ЕK и нейния бивш председател Жозе Мануел Барозу твърдят, че тя ще ускори ръста на икономиката, ще създаде повече работни места и ще улесни достъпа на средните и малки предприятия до кредитен ресурс.

Според над 230 граждански организации от 21 държави-членки на ЕС, подписали петиция срещу споразумението, облагодетелствани ще бъдат не гражданите на Стария континент, а големите корпорации. Петицията можете да намерите на адрес stop-ttip.org. Притеснение относно характера на документа изразиха и политици от левицата, гости на конференцията. На коренно противоположно мнение е президентът Росен Плевнелиев, който вярва, че споразумението ще увеличи американските инвестиции у нас. Сериозната дискусия какво означава за България подписването на Споразумението за търговско сътрудничество между ЕС и САЩ тепърва предстои.

Според евродепутата и член на БСП Георги Пирински:

„Акцентът, който е поставен за демократичния отговор, и аспектът на демократичност на това споразумение е безусловно централен в цялостната дискусия по споразумението. Както знаем, това споразумение има амбицията да формулира глобално звучащи норми.”

Критика отправи и вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин:

„Изчисленията на ЕК са, че годишният ефект за европейската икономика ще е около 130 млрд. евро, което представлява около 1% ръст, а за американската икономика – около 90 млрд. евро. И европейската, и американската икономики са сравнително затворени и взаимодействието им с външния свят е ограничено. За да има успешно интегриране, двете икономики трябва да бъдат горе-долу хомогенни, с подобна степен на развитие.”

Скъсените срокове, в които се провеждат преговорите, също будят много негативни коментари от страна на европейските граждани. Официално, преговорите по TTIP започнаха през юли 2013-та, на 3 октомври приключи седмият кръг, но информацията е оскъдна. Мнозина се съмняват, че споразумението ще бъде подписано в срок, т.е. до края на 2015-та.

Въпреки очевидното бързане по финализирането на TTIP, налице са поне четири сериозни дискусионни теми, по които ЕС и САЩ не могат да постигнат споразумение. САЩ не са съгласни да либерализират финансовите си пазари, а ЕС не приема премахване на защитните механизми за местното производство и „географски означения” като френското шампанско. Европа е против исканото от САЩ либерализиране на достъпа до личните данни и не приема предложения от САЩ механизъм за разрешаване на спорове между държавата и инвеститорите или т.нар. ISDS (Investor-state dispute settlement), които се отнасят към специализиран международен търговски съд. Това е и причината, поради която ЕК беше принудена да започне вътрешна дискусия.

Притесненията на гражданските организации идват от положението, че иск в Арбитражния съд може да подаде инвеститорът, но не и държавата, която обикновено е губещата страна и заплаща глоби с парите на данъкоплатците.

Според живеещия в Холандия софтуерен специалист Георг Тупарев, член УС на ПП „Зелените”, механизмите за решаване на търговски спорове в TTIP могат да доведат до безпрецедентна ситуация, при която, за да се удовлетворят претенциите на големи инвеститори, да последва приватизация и оттам да се ограничи достъпът на гражданите до социални сектори като образование, здравеопазване, култура. Петър Клисаров, представител на ПП „Пряка демокрация”, вижда в подписването на ТТIP във вида, в който съществува, реална опасност от заличаване на регулациите в области като екология, здравеопазване, образование, опазване на личните данни, социална политика. „По такъв начин моделът на представителната демокрация се изчерпва и светът се движи към глобален модел, доминиран от икономическите интереси”, смята още той.