Европейският съд излезе с тълкуване, което потвърждава правото на страните-членки да отказват някои социални помощи на граждани на други държави от Евросъюза. Решението е взето по повод дело, заведено от двама румънци срещу Бюрото по труда в Лайпциг, което им е отказало помощи за гарантиране на жизнения минимум, за подслон и отопление, и социална надбавка за членове на семейството.
Този тип обезщетения в Германия и други западни страни не е обвързан с плащането на лични осигурителни вноски и съдът постановява, че националните власти могат да решат да не ги отпускат на чужденци при същите условия, при които ги получават гражданите на съответната държава.
Съдът припомня и че приемащата страна не е длъжна да предоставя помощи през първите три месеца от пребиваването, както и че през първите 5 години от престоя си неработещите граждани на други страни-членки трябва да разполагат с достатъчно собствени средства за издръжка.
В решението, което става задължително на територията на Съюза, е обобщено, че чужденците, които отиват в друга държава с цел да ползват социални помощи, са изключени от кръга на хората, имащи право на основна социална закрила.