Ася е чаровно момиченце на 9 години и е ученичка в 4 клас. Споделя, че й харесва да ходи на училище, а любимите й предмети са математика и английски език. Мечтае един ден да стане стоматолог и признава, че самата тя не се страхува да седне на зъболекарския стол. С известна доза притеснение, но и с радост демонстрира как гладко се лее от устата й новата приказка „Лявото око на царя”, която току-що са взели в училище. Сигурно се чудите какво пък толкова специално има в това?! „Специалното” е, че Ася е от ромски произход, а за никого не е тайна, че мечтите на децата от тази общност рядко надхвърлят границите на нерадостното им битие. Различните статистики също постоянно ни бомбардират с цифри, според които над 75 процента от ромчетата не завършват средно образование. Затова Ася е по-скоро изключение. Заедно с още единайсет деца тя посещава занималня в ромския квартал „Факултета”, където пишат домашни и подготвят уроците си. Мястото е създадено по предложение на местни ромски лидери, а на молбата им откликват трима ентусиасти, един от които е адвокатът Петромир Кънчев. Тримата разработват проект „Заведи ме на училище”, чиято основна цел е да предотврати ранното отпадане на ромските деца от училище. Впоследствие учредяват фондация „Съзидание”, която подкрепя и развива проекта. За мотивите им да го направят, Петромир разказва:

„Всички българи се оплакваме от ромите, че цапат, извършват престъпления, карат каруци в задръстванията, на избори продават гласовете си. Но преди да се оплакваме, пропускаме, че не държавата, а ние като хора много малко сме направили за тях. Тоест имаш право да протестираш, ако преди това си направил нещо. Мисля, че образованието е единственият ключ към това те да променят начина си на живот, да излязат от тежкия бит, който имат. Разбира се, ефектът от образованието е много бавен, отнема години. Но си даваме сметка, че ако бяхме започнали 1990 г., днес бихме имали като резултат ромска интелигенция, т.е. лекари, учители, не само музиканти, в което наистина са добри. Важно е да имат изявени хора, които да представляват общността във властта. Затова решихме, че след като не сме започнали преди 20 години, ще го направим сега, та след още двайсет да нямаме същите терзания. Стартирахме с нещо много малко и това е проектът „Заведи ме на училище”.”

Бюджетът на проекта е 5000 евро, дарени от финландската църква „Уси Песола”. Парите отиват за заплата на двете учителки в занималнята, както и за извозване на децата с микробус от дома им до училище или занималнята и обратно. Българска хранителна банка пък осигурява храна за обяд и следобедна закуска на малчуганите. „Това е допълнителен стимул за родителите да пращат децата да се учат, защото ги отменяме за две хранения”, обяснява Петромир. Самата занималня е приютена в една от ромските църкви в махалата. „Най-хубавото на проекта е, че е от роми за роми, т.е. всичко си прави от тях самите”, добавя още той. Двете учителки също са от ромската общност. Едната от тях се казва Златка и е на 23 години. С гордост отбелязва, че е завършила средно-специално образование за хлебар-сладкар. Мечтае да продължи образованието си и да стане педиатър. Разказва, че е омъжена от три години, но все още няма деца и това й позволява да се посвети на учениците в занималнята:

„Винаги ми е било мечта ромските деца да започнат да се издигат в обществото, а не както сега – омъжват се на по 12-13 години, раждат по две-три деца и край, пропадат. Искам нашите деца да продължат да учат, ако може дори и след средното си образование нагоре. Това е наистина много важно, защото в днешно време, дори за една чистачка вече искат средно образование. А като не са завършили, няма как да започнат работа.”

Петромир разказва, че децата, посещаващи занималнята, са мотивирани и имат желание да учат. Потвърждават го и добрите резултати, които са постигнали за тази една година, откакто проектът е в действие. Десетгодишната Краси също е една от тях. Споделя, че любимите й предмети са литература, математика и физическо възпитание, а за занималнята казва:

„Много ми харесва и тук ни помагат да си научим уроците. Имам много добри оценки в училище. Аз искам да стана доктор, за да помагам на хората.”

Благодарение на помощта на учители-доброволци от тази година за децата ще се организират курсове по английски език и компютри. По-големите ученици пък ще имат възможност да усвоят занаят. Петромир не крие амбицията им за в бъдеще да развият нов проект, който да подкрепя ромските деца, „дръзнали” да учат в наш или чужд университет.