Около 3000 българи са на хемодиализа, а близо 900 са в листа на нуждаещите се от трансплантация. У нас обаче подобни операции са рядкост поради липсата на донори и болните са принудени да чакат с години да дойде редът им. Достатъчно е да споменем, че през тази година, която е една от добрите в сравнение с други, до момента са извършени малко над 40 трансплантации на бъбрек. През 2013 г. са били 28, да не говорим за 2012-а, когато късметлиите са били едва 13, показват данните на Изпълнителната агенция по трансплантация към Министерството на здравеопазването. Сами можете да пресметнете колко време ще трябва да чакат тези 900 души, ако изключим факта, че броят им нараства с около 50-60 на година. Черната статистика не приключва дотук. Тревожното е, че 12 на сто от хората на диализа не дочакват операцията. Затова мнозина са принудени сами да търсят спасение в чужбина. Доскоро те се опитваха да решат здравословните си проблеми в Пакистан, където обаче трансплантациите са нелегални, често са свързани със сериозни рискове и усложнения, дори с фатален край. Сравнително нова дестинация за сънародниците ни е Испания, която е лидер по трансплантации на глава от населението в ЕС. Освен че там почти няма чакащи, друго предимство е, че здравната система е изключително либерална. 35-годишният Николай Николов от Кърджали е един от българите, заминали за Испания с надеждата да бъде опериран и да се върнe към нормалния си начин на живот. И двата бъбрека на младия мъж са отказали и от две години три пъти седмично трябва да бъде свързван с апаратура, която да пречиства кръвта му.

„Тъй като сме в ЕС, Ники проучи нещата и установи, че има право да прехвърли здравните си права към испанската здравна система и да изчака да влезе в техните списъци за трансплантация” – обяснява Елица Стоянова, негова близка приятелка. „За да направи това, се налага обаче да живее в Испания. В момента е там. Замина през април тази година и в момента чака нещата да се придвижат. Това отнема от няколко месеца до година, след което ще му бъде насрочена самата трансплантация.”

Елица разказва още, че заради хемодиализата Ники се изморява бързо и не е в състояние дори да седи дълго пред компютъра, камо ли да работи нещо. „Сподели ми, че е загубил усета си към красивите неща в живота, към това, което най-много е обичал: музиката и природата”, добавя тя. За да живее в Испания, докато му бъде направена операцията, Николай се нуждае от средства, които обаче няма как да си набави, защото е нетрудоспособен. И тогава се притичват на помощ приятели и близки. Това не е единственият случай, при който млади българи организират различни благотворителни инициативи, за да подпомогнат свой връстник.

Елица, която е програмист по професия, но в свободното си време свири на цигулка и пее, също решава да организира благотворителен концерт, наречен „Приятел в нужда се познава!”. „Това е най-естественото нещо, което можеш да направиш за приятел”, обяснява тя мотивите си. Така на 2 ноември, тази неделя, в столичния клуб „Студио 5” на една сцена, в името на общата кауза, ще се срещнат акустична музика, ирландски танци и автентичен български фолклор. Това е второто събитие, което Елица организира за своя приятел. Първото е било фолклорен концерт през пролетта, по време на който са събрани достатъчно пари, за да може Ники да покрие разходите си за месец и половина в Испания. Тя е категорична, че хората са щедри и готови да подадат ръка на човек, нуждаещ се от подкрепа. Ако искате да помогнете на Ники, повече подробности ще откриете на страницата на събитието във Фейсбук.

Снимката е предоставена от Елица Стоянова.