Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Кипри” омайват с песните си

БНР Новини
Снимка: Елена Цветкова

„Кипри” събира гласовити момичета и жени, запленени от българския фолклор. Идеята за формацията, подборът на певици и изборът на репертоар  е на нейния ръководител – народната певица Илияна Найденова. Усещането да си на техен концерт е прекрасно. И това не е случайно – името „Кипри” го носи. Навремето са казвали, че най-красивите моми сред певиците на хорото са най-кипри. – пояснява Илияна. Наред с хубавата музика, поднесена от състава артистично и с отношение, в паузите тя въвежда публиката в живота на състава. Получава се така ценният контакт между артист и слушател.

Голяма част от певиците в състава са мои възпитанички и аз ги чувствам като мои деца – казва Илияна Найденова. – Не знам дали е заради добрите взаимоотношения, които създаваме, но  вярвам, че независимо как се развива техния път, ще бъдат до мен редом с „Кипри”. Първо започнахме да се налагаме като име в чужбина – няколкоткратно сме били в Турция: в Истанбул, в Анкара и в морското градче Инеболу. Миналата година пяхме на международен фестивал в Румъния. Четирите момичета, които се явиха от името на състава, завоюваха призово място – почувствах се изключително горда. Журито беше международно, участваха етнолози и фолклористи от цяла Европа. Много бяха държавите, изпратили представители там и беше приятно да чуем, че първа награда печели „Кипри” от България. През 2014-та взехме участие в два белгийски фестивала, както и в „EXIT”, Сърбия. Наскоро ми се обади белгийският продуцент и основател на лейбъла за етно музика „FusionEmbassy” Тим Гюбел. Той откри за света българската група „ Оратница”, която на 12 декември т.г. ще празнува рожден ден и ние сме поканени да участваме на концерта. С двама музиканти от състава направихме  общ етно проект. В негоБъни свири на перуански кахон, както и на български тъпан, а Хорхе на австралийско диджериду. Идеята ни е да завладеем и младежката публика. Фолклорът на времето е бил бит, а сега е едно сценично изкуство. Спомням си как моята баба Райна, когато заместваше хляб се прекръсваше, казваше една положителна богословия и запяваше песен. Така влагаше положителната енергия. Естествено беше на всяко събиране тя да започне да пее, а майка ми и вуйчо ми да й пригласят. Това искам да предам на малкото общество „Кипри”. Щастлива, че все повече хора намират своя отдушник в края на работния ден в изпълнението на народни песни.

Формация „Кипри” репетира в читалище „Димитър Динев”, София. Много добре работим с екипа му, всички ни подкрепят, харесват и обичат. – споделя Иляна Найденова. Феновете на състава се увеличават с всеки негов концерт. Последният, в галерия „ Антракт” превърна студения ден в истински празник за публиката. Програма бе със специалното участие на Бъни и Хорхе. На финала те засвириха на тъпан и гайда, момичетата запяха родопска песен и се зави чудно хоро. Нека се потопим в атмосферата със запис от вечерта. В него ще чуем какво споделиха четири певици от „Кипри”:

Надя Попова, завършила училището в Широка лъка, както и Пловдивската академия е първата ученичка на Илияна Найденова. Тя разказва: Как се събрахме – пътят до състава ни е различен, но всяка от нас идва заредена с енергия, задружни сме и пеем с желание. На мен родопските мелодии много ми харесват, имаме от тях в репертоара си, а хубавата „ Соньо, соньо” изпълнявам като солист. Аз бях една от участничките в международния фестивал в Румъния. Смятам, че се откроихме там със силните си гласове.


Вяра Мишева от „Кипри” е внучка на известния хореограф Тодор Карапчански: Закърмена съм с народната музика, натам ме тегли сърцето и така стигнах до „Кипри”. Надявам се хората около мен да усещат, че го правя с удоволствие. Илияна е изключително търпелива с нас. Повечето сме аматьори – тя ни учи, вдъхва ни кураж и благодарение на нея имаме смелостта да застанем пред публика. Това сме ние – едно семейство „Кипри”.

Ирена Чакърова идва в състава, привлечена от музиката, която чува от репетиционната и остава във формацията: Това, което ме задържа е атмосферата – Илияна е изключително сърдечен човек, умее да обединява, да казва правилните неща в правилния момент – споделя Илияна. Предизвикателство е да чувам до мен такива хубави, силни и ясни гласове и искам да бъда като тях. Аз обичам народната музика, знам – тя не е комерсиална, но има много млади хора, които я слушат и ценят. Всяка фолклорна област носи своето очарование, тъй като съм от Русе – северняшката песен ми е любима.

В „Кипри” е и племенницата на Илияна – Полина Иванова. Тя пя на концерта заедно със своята леля и с баба си – шопската певица Санка Мишева. Моето семейство е голямо. То поддържа традициите на рода и винаги, когато се съберем не пропускаме да попеем – казва Полина. Най-ранните ми детски спомени са свързани с уроците на леля ми, слушах с интерес и винаги си представях, как ще застана до пианото и ще репетирам с нея. Аз се занимавам с приложно изкуство, уча в Немската гимназия, все още откривам себе си, но мисля, че народната песен ще е винаги с мен. Израснала съм сред шопски певици, тази музика я чувствам близка и не пропускам възможност да изтанцувам едно шопско хоро.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: сдружение за антични реконструкции Mos Maiorum Ulpiae Serdicae

Античен фестивал в София пресъздава епохата на император Констанций II

Гостите и жителите на столицата могат да се потопят в периода на късната античност и управлението на император Констанций II – един от синовете на Константин Велики. Възстановката се организира на 21 и 22 септември от сдружение за антични..

публикувано на 21.09.24 в 06:15

Градска естетика и поминък, свързан с морето – животът в древния град Анхиало, днешно Поморие

Курортните селища по Българското Черноморие могат условно да се разпределят в две категории – съвременни, забележителни със своите шумни и многоцветни улици, а във втората категория попадат достолепните пристанищни градове, с многовековна история,..

публикувано на 02.09.24 в 09:45

В миналото траханата е била защитa срещу глада, а днес – срещу загубата на памет

На 3 август 2024 г. на площада в село Пелевун, община Ивайловград, се провежда първият по рода си Празник на траханата в България. Събитието, свързано с родовата памет, кодирана в традиционната българска храна като дар от природата, е по идея на..

публикувано на 02.08.24 в 09:20