До 25 ноември в Арт галерията на Националния дворец на културата може да се види изложба, посветена на 100-годишнината от Първата световна война. В нея са събрани 45 непоказвани досега снимки, запечатали мигове от ежедневието на офицери и войници от 55-и пехотен полк на Десета Беломорска дивизия. Експозицията е съставена от големия български фотограф Иво Хаджимишев. Ето какво споделя той в интервю за Радио България:
„По ирония на съдбата моят дядо, дипломатът Панчо Хаджимишев, е бил в Лондон във фаталната 1914 година, когато още не е било ясно България на коя страна ще бъде привлечена, за да участва в този световен конфликт. Тя е имала своя мотив, разбира се. Но, четейки неговите доклади от Лондон, виждам какви усилия са били употребявани не само от него, а и от цялата българска дипломация. Тя е била ангажирана със задачата да привлече вниманието на Великите сили, които са включени в този конфликт. Това е много мъчна задача за една малка държава, която излиза изтощена от предходните две войни.”
През 1912-13 г. страната ни се включва в двете Балкански войни, за да обедини територии, населени главно с българи, но останали под чужда власт. Участието на България в Първата световна война следва същата цел. Но и то, подобно на втората Балканска война, има трагичен завършек. Организатори на изложбата са Националната художествена галерия и Тракийското дружество „Войвода Руси Славов” – Пловдив, в партньорство с Министерство на културата. Председател на Тракийското дружество е генерал-майор Нонка Матова, отбелязала 11 световни рекорда по стрелба с пушка и вицешампион от Олимпийските игри в Барселона през 1992 г.
Снимките в експозицията са от три албума на офицери.
„Когато те влязоха в ръцете ми, бяха в окаяно състояние – разказва Иво Хаджимишев. – Ръководството на Националната художествена галерия не беше сигурно, че от този материал могат да се възродят образите. Работя повече от десет години на доброволни начала в галерията в областта на фотографията. Попитаха ме дали с тези снимки може да се направи изложба. Така се срещнах с Нонка Матова, генерал от запаса. От нея научих какъв е затворът на манлихерата и на колко километра отива куршумът, успоредно с това обаче започнахме да разглеждаме заедно тези почти невидими изображения. Аз работих върху тях, реставрирах ги, като съм се старал да запазя духа им. Налагало ми се е да възстановявам човешки лица, да почиствам, да допълвам местата, където времето безвъзвратно беше изтрило изображението. Колекцията е изключително ценна с това, че е съставена от албуми на частни лица, участници във войната, които са направили своите снимки за спомен.”
Според Иво Хаджимишев има снимки, направени от професионални фотографи, но сред офицерите е имало и хора, които също са се занимавали с това изкуство. „В тях се вижда битът, настроението, духът на тези места – продължава майсторът на обектива. – Виждат се ужасите на войната, разрушението. Най-силната снимка е с едни трудоваци, които разкопават общ войнишки гроб. И отдолу човeкът, който си е направил албума, е написал: „Фронта.Защо?” Ето, това е силата на тази изложба.”
Какви заключения за българската народопсихология, разкрита от фотообектива, ни предлага експозицията? Ето гледната точка на историка проф.Светлозар Елдъров, автор на текстове към нея: „Фотографиите от изложбата показват мигове от военновременното ежедневие, които свидетелстват, че на война българинът е същият, какъвто е у дома. Той се труди със същото усърдие, с което обработва нивата, прави окопа, землянката или щабната барака спретнати и уютни като собствения си дом, весели се с другарите и се радва на природата, както в родното си място, отнася се с военнопленниците като събратя по неволя, както би искал и другите да постъпват с него. Откъснат от дома, българинът и от окопа ще направи свой дом, за да живее с мисълта за близките.”
Снимките се предоставени от организаторите на изложбата
На 26 октомври Църквата ни почита паметта на св. великомъченик Димитър Солунски, считан за един от най-великите светии сред Православието. У нас името му се свързва и с възстановяването на Второто българско царство през XII век, когато братята-боляри..
Датата 23 октомври, която запознатите с македонските дела свързват с основаването на ВМОРО/ВМРО преди 131 години в Солун, вече 17 години се чества в Северна Македония като държавен празник и е неработен ден в страната. Тази несъмнено важна за..
Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..