Когато чуем абревиатурата ДНК веднага се сещаме за закодираната наследствена информация на клетката. Закодирано в културното ни ДНК, както тракологът проф. Иван Маразов обича да нарича нашата наследственост от древните племена по земите ни, е българската адаптивност. Абревиатурата ДНК вече носи ново българско послание – „Дигитална национална коалиция”.

„Електронното гласуване е стъпка към по-голямо овластяване на хората и по-голяма мотивация за използване на електронни услуги. Колкото повече имаме електронни процеси, толкова повече се приближаваме към електронното правителство. Смисълът на абревиатурата на Дигиталната национална коалиция е технологичното като код за публичните процеси, като тяхно ДНК”, каза в интервю за Радио България нашият дигитален шампион Гергана Паси, председател на сдружение „Дигиталната национална коалиция”. Поводът бе проведената в София дискусия „Електронно гласуване – ДНК на съвременното общество?”.

„Всъщност, на тази дискусия, която организирахме, присъстваше целият IT сектор”, продължи тя. „Тяхното единодушно становище беше, че технологичен проблем с електронно гласуване няма. Стана ясно, че няма и правни пречки. В дебата участва проф. Емилия Друмева, бивш конституционен съдия и настоящ съветник на премиера по изборния процес. Тя сподели, че няма конституционна пречка пред електронното гласуване. По повод конституционното решение по Изборния кодекс, в което бе включена и разпоредбата за електронното гласуване, има само конкретни препоръки, които лесно могат да бъдат отстранени. Следователно единственият фактор, от който зависи неговото въвеждане е наличието на политическа воля. Основното възражение, което прозираше в дискусията, беше от страна на МВР. Беше изразена неувереност, че електронното гласуване ще реши проблемите с купения и контролиран вот. Участници заявиха, ще използвам тяхната метафора, че се опитваме да намерим „хапче срещу грип”, а не „хапче срещу СПИН”. За мен проблемът с електронното гласуване стои много силно по отношение на българите зад граница. Познавам този процес като човек, който е бил в Министерството на външните работи. Искам да кажа, че в тези периоди на избори дипломатите се натоварват с една абсолютно несвойствена работа. Пренасят се чували с бюлетини, което практически има много по-голям риск от затруднение, или злоупотреби. Самите българи трябва да се преместват на километри от мястото, където живеят. Като се прибави и огромния финансов ресурс, който се изразходва, смятам че предимствата са съвсем видими.”

„Щом електронното гласуване е въведено в доста страни, не би следвало да има технологични пречки и за България”, категоричен е Николай Недялков – изпълнителен директор на „Информационно обслужване” – съорганизатор на дискусията:

„По отношение на електронното гласуване има няколко компонента, които трябва да се спазват. Трябва да се осигури технология и механизъм първо за анонимността на вота. Второ – да се избегне няколкократно гласуване и само веднъж да се отчита вота. Трето – има защитна технологична възможност да се реализира механизъм, при който да не се позволява, да докажем пред трета страна за кого сме гласували. Това е много важен механизъм, когато става въпрос за купуване на гласове. Четвъртият принцип е в посока да се комбинират технологични и организационни елементи, така че да се позволи на хората, които искат да упражнят своя вот по електронен път да могат да го направят не само веднъж. Какво означава това? Електронното гласуване се осъществява между 4 и 10 дни преди официалната дата на вота. В този период всеки може да гласува няколко пъти, като се отчита само последното електронно гласуване. В деня на вота, ако желае, гласоподавателят може да отиде до изборната урна. Тогава ще се зачете хартиената бюлетина. Когато се гласува електронно, всеки получава на своя компютър или поща специална електронна бележка, с която се удостоверява неговия вот, но не за кого е гласувал. След приключване на изборния ден Избирателната комисия публикува базата данни и всеки може да провери дали неговия вот е отчетен. Въведените механизми не позволяват натиск върху хората. Всяка държава внедрява електронното гласуване по различен начин. Някъде е с електронен подпис, другаде е с електронна самоличност, на трети места е с sms. Водеща е уредбата на самата държава, инфраструктурата която има и начинът по който се организират изборите. Това е един от механизмите за участие на гражданите както при вземането на решения, така и в електронното управление на страната.”