Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

1955 – Началото на Варшавския договор

БНР Новини
Снимка: архив

Граждани и гражданки, другарки и другари,

Делегацията, назначена от правителството и упълномощена от президиума на Народното събрание да вземе участие в работата на свиканото на 11-и този месец във Варшава съвещание за осигуряване на мира и безопасността в Европа, изпълни възложеното й поръчение. Тя взе активно участие в работата на Варшавското съвещание на осемте европейски държави и подписа договора за дружба, съюзничество и взаимна помощ.



От тази реч на Вълко Червенков българите узнават, че страната е станала част от военно-политическия съюз на социалистическите страни – Варшавски договор. Албания, Чехословакия, ГДР, Унгария, Полша, Румъния и Съветският съюз също слагат подписите си за участие. Съюзът е създаден  като средство за противодействие на НАТО с 20 годишен срок, но продължава да се преподписва и съществува до рухването на комунизма и тоталитарните системи.

Военната организация на Варшавския договор няма самостоятелна роля, тъй като при война тя поставя силите на Варшавския договор под съветско командване. На практика Пактът е инструмент за съветския военен и политически контрол, както и за легитимиране на присъствието на съветските войски в Източна Европа.

Договорът на практика не гарантира и обещаната „взаимна ненамеса във вътрешните работи и зачитане на държавния суверенитет” на държавите- членки. Неговите сили са използвани два пъти за потушаване на бунтовете срещу тоталитарната система. Войсковите му части се намесват през 1956 г. по време на протестите в Унгария и Полша, а през 1968 г. и в Чехословакия, по време на Пражката пролет, за да се сложи край на демократичните реформи, които правителството на Алексанър Дубчек е на път да въведе. След нахуването на Съветския съюз заедно със съюзни войски в Чехословакия през 1968 година, Албания официално се оттеглят от договора.

За чехите и словаците „смъртта” на Варшавския договор е приета като освобождение. Официалното му разпускане е обявено през юли 1991 г. именно в Прага – по време на съвещание на новите демократични лидери, ръководено от чешкия президент Вацлав Хавел.

Особено впечатляващо звучи речта на тогавашния депутат Соломон Паси, произнесена пред Великото народно събрание по повод разпускането на пакта. Може да чуете запис от Златния фонд на БНР. Годината е 1991 – края на Варшавския договор.

Свидетели сме на политическата кончина и на идеологическото разложение на един от най-агресивните военно-политически заговори от Втората световна война насам. Свидетели сме на залеза на Варшавския договор. Без да коментирам целите, които този съюз претендираше, че си е поставил, онова, което той постигна се простира в три посоки. А именно – системен експорт на комунизъм и революции, военен терор над собствените си членове, протекция и инспирация на световния тероризъм. Стратегическата мишена на този блок беше една – нашата планета. Неговата върховна цел беше тотална победа на световния комунизъм, изразена в глобален триумф на съветския империализъм. Това са оценки, които някои хора правеха още вчера, оценки, в които мнозина се увериха и днес, и прелюдия към морала, който изглежда ще господства утре. За държавата-колос на този съюз дойдоха съдбовни моменти. Сега тя се разпада под напора на центробежните сили, пораждани и подтискани от нейната десетилетна, ако не и столетна имперска амбиция и конкистадорска политика. Сега империята е изправена пред грижата как да запази провинциите си, при което сигурността на сателитите става безспорно по-дребен кахър. Очевидната посока на политическите процеси показва, че е време България да се загрижи за своята отбрана като си подири, както повече и по-надеждни съюзници, така и по-малко на брой евентуални противници.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Правителството на Филип Димитров

1992 г. – Филип Димитров – премиер с малко, но завинаги

Задачата ни е да направим България нормална държава, а не съвършена. За човешкото същество е много по-естествено да живее в един свят, в който държавата не го държи за гушата, не му определя работата, не му решава възгледите и не го учи как да живее...

публикувано на 07.07.15 в 12:01

1991 г. – Елисавета Багряна – вечна и неповторима

Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..

публикувано на 01.07.15 в 11:35

1990 година: Времето е наше?

„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..

публикувано на 23.06.15 в 14:28