В списъка от проблеми, които предизвикват загриженост у бизнеса, властите и анализаторите все по-напред излиза въпросът за хроничната вече дефлация в България. Това явление на езика на потребителя означава понижение на цените. И наистина индексът на цените на дребно за септември, публикуван от НСИ през тази седмица, показва спад от 1,4% от началото на годината. И това е тенденция от средата на 2013 г. От гледна точка на консуматорите този икономически феномен може да изглежда положителен и дава повод за радост – кой не иска да пазарува по-евтино!? Но от гледна точка на националната икономика, на бизнеса и на финансовото състояние на държавата, дефлацията има доста негативно влияние и малцина са експертите, които виждат в нея нещо позитивно.

Причините за дефлацията в страната са както вътрешни, така и външни. Сред вътрешните може на първо място да се споменат регулираните цени на енергийния пазар и изкуственото им намаление и задържане през последните месеци. Тук трябва да се отчете и въздействието на свитото потребление, което макар и с лек ръст, не е в състояние активно да стимулира индустрията и търговията и да доведе до ръст на печалбите. Към това се добавят и падащите международни цени на горивата и храните.

Отрицателната инфлация означава за бизнеса по-ниски продажни цени, т.е. по-малки финансови приходи. Това на свой ред пък предполага задържане или дори намаляване на разходите за труд, за инвестиции и за иновации. В крайна сметка по-ниските цени означават и по-ниски заплати за работещите. Това пък води до намаляване на потреблението и съответно до ново понижение на цените. Това се нарича дефлационна спирала и е един от проблемите, от които най-много се страхува Европейската централна банка.

Дефлацията има отрицателни последици не само върху заплащането на труда, потреблението и заетостта, тя е с негативно въздействие и върху приходите на държавата. По-ниските продажни цени означават по-нисък ДДС, а той е основният източник на приходи за държавната хазна.

Известен оптимизъм пораждат последните мерки на властите и очакванията по отношение на икономическата политика на бъдещото правителство, които показват по-голяма склонност да се съобразяват с реалностите на пазара и по-малко да игнорират икономическите закони.