Комисията по досиетата представи поредния документален сборник от поредицата „Из архивите на ДС”. Петнадесетото по ред издание разкрива дейността на специално създадения 14-и отдел към Първо главно управление – ДС. В първия раздел на изданието са представени документи, описващи структурата, щата, плановете и отчетите на отдела. Вторият разкрива агентурно-оперативните мероприятия на културно-историческото разузнаване, най-вече в Гърция, Турция, Югославия, Румъния и Ватикана. Следващият трети раздел описва придобитите по линия на това разузнаване културно-исторически ценности и документи. В него са включени и доклади до Людмила Живкова, дъщеря на тогавашния лидер на партията и държавата Тодор Живков, с оценки за стойността на придобитите материали. Накрая последният, четвърти раздел „Обекти за агентурно проникване”, представя документи от двете най-значими операции, свързани с обектите „ОСТРОВА” – Ватиканската апостолическа библиотека и „ЦИТАДЕЛА” – манастирът „Св. Георги Зограф” в Атон и придобиването на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски.

По думите на Татяна Кирякова, ръководител на дирекцията за изследване на документите в Комисията специално създаденият 14-и отдел към Първо главно управление – ДС няма аналог в никоя държава в източния блок:

„Няма такъв отдел дори в КГБ. Една от причините той да предизвиква такъв интерес е и това, че самият отдел е бил лично наблюдаван и от министъра на вътрешните работи. Отделът е създаден през 1972 година, непосредствено след решение на секретариата на ЦК на БКП от 5 април същата година, в което като основна партийна и държавна задача се определя грижата за издирване, опазване и стопанисване на български културно-исторически паметници на територията на други държави. По това време Людмила Живкова е зам.-председател на Комитета за изкуство и култура, а впоследствие става негов председател. В отдела има три основни групи задачи. Едната е придобиване на културно-исторически ценности, наследство, документи. Другата задача е – проникването в чужди институти, в научни звена, с цел привличане на агентура, която да обслужва идеологическите задачи на държавата, в защита на социалистическите страни и тяхната кауза. Имало е и задачи, свързани с привличане на научни работници, които да обслужват интересите на българската политика.”

От документите става ясно, че всяка година са правени отчети на дейността на отдела. Прави впечатление, че вербуваните служители са се съсредоточавали най-вече върху придобиването на исторически паметници, забележителности, документи, а чисто идеологическата задача са оставяли на заден план. Това е така, защото като секретни сътрудници са били привличани хора на науката. Интересното е, че няма случай на отказ за сътрудничество при изпълнение на този тип задачи. Тези мероприятия се организират преди всичко чрез създаването на научноизследователски институти в страната и в чужбина, които се ръководят изцяло от оперативните работници и началниците на този отдел. Това са основните паравани, с които се прикрива разузнавателната дейност. Сред тези организации е и „Любители на природата, издирване на исторически паметници от борбите на българския народ”. Основната й цел е била да събира информация къде има български исторически ценности и да направи всичко необходимо те бъдат преместени в България.

„Ако разлистите сборника ще видите изключителни документи, разкриващи не само действията на отдела, но и свидетелства за откритите исторически ценности”, подчертава Евтим Костадинов, председател на Комисията. „За съжаление тази ценности, които явно не са придобити по легален начин не могат да станат обществено достояние. Този отдел действително е развивал доста голяма дейност, съдейки по броя на сътрудниците и средствата, които са били отделяни. В него са работили хора с високо интелектуално ниво. Сигурно е, че те са допринесли по някакъв начин за съхранението на историята и културата ни. Лично това, което ме притеснява е, че материалите, които са открили няма как да бъдат показани.”