„Искаме да стигнем до дълбините на това как е произлязла Вселената и как съществуваме ние, благодарение на физиката”. Това каза генералният директор на ЦЕРН проф. Ролф Хойер при откриването на изложба в столичния музей „Земята и хората”, посветена на 60-годишнината от създаването на Европейската организация за ядрени изследвания /ЦЕРН/ и 15-aта годишнина от пълноправното членство на България в нея. Съвсем наскоро най-голямата в света лаборатория по физика на елементарните частици попадна в рекордите на „Гинес” с откритието на Хигс бозона /от 2012г./, известен още като „божествената частица”. Без да звучи нескромно, трябва да отбележим и ролята на българската наука в опитите да бъдат разгадани тайните за произхода на Вселената. Страната ни участва активно в подготовката и провеждането на един от двата големи експеримента в ЦЕРН: CMS (Компактен Мюонен Соленоид) още от създаването му през 1991 г. Български физици и инженери имат съществен принос в конструирането на детектора на елементарни частици CMS. Официално България е приета за пълноправен член в престижната научна организация на 11 юни 1999 г. Към момента около 120 български учени и докторанти извършват свои научни изследвания на територията на ЦЕРН. Ето какво каза за българския принос специално за Радио България проф. Ролф Хойер:

„Мисля, че ролята на България в ЦЕРН е много силна и тя има принос, съизмерим с този на другите малки страни. Много български учени участват в научните експерименти и имат все по-нарастваща роля. От хората в България с водещи позиции в университетите и БАН зависи да привлекат младите хора, да им покажат как се случва изследователската работа и как те могат да подкрепят тези проучвания. Така че аз виждам нарастващата роля на България, въпреки че е малка страна.”

Освен свои учени, до момента България е изпратила в ЦЕРН и над 255 гимназиални учители. Те са имали възможността да се включат в едноседмично обучение в специализираните лаборатории на центъра и да посетят експериментални установки. Това е факт благодарение на програмата за обучение на преподаватели по физика и астрономия в Европейския център за ядрени изследвания, организирана и финансирана от МОН. Преминалите през програмата учители пък са завели след това в меката на науката над 2000 свои ученици.

Българският бизнес също има принос в изграждането на установките в ЦЕРН. За периода 1999–2012 г. наши предприятия, предимно от сферата на машиностроенето, електрониката и информационните услуги, са получили поръчки на обща стойност над 14 млн. швейцарски франка. Така възвръщаемостта на средствата от членски внос на България от участие в търговете на ЦЕРН е около 50%. „Това е един от най-добрите коефициенти на възвръщаемост. В момента ние снабдяваме ЦЕРН с компютри”, коментира доц. д-р Леандър Литов, ръководител на българския екип от учени в Европейската организация за ядрени изследвания. Страната ни се надява също да изгради и първия на Балканите център за терапия на рак с протони и леки йони. По думите на проф. Хойер, т.нар. адронна терапия е възможно най-щадяща, но и доста скъпа. За разлика от останалите лечебни методи при нея не се увреждат здравите тъкани около раковото образувание. В момента такива центрове има в САЩ, Япония и Италия, а до 2016-а трябва да заработи и в Австрия.

„Идеята е да използваме ускорител, който е разработка на ЦЕРН и да обучим хора, които ще работят на него – обяснява доц. Литов. – Това ще бъде регионален център. Той надхвърля нуждите на България, но покрива целия Балкански полуостров. Може да лекува около 1500 човека. По-важното е, че това е научна инфраструктура, която ще изведе страната ни много бързо на челни позиции в света в няколко области, не само онкология, но и радиобиология, ускорителна техника, а също така в разработване на детектори за ядрени приложения в медицината, т.е. за диагностика.”

Построяването му ще отнеме около 7 години и ще са необходими около 150 млн. евро. За да се случи обаче е необходимо политическо решение, както и преговори с ЕК за финансиране през европейските структурни фондове. „В момента България, в редките случаи когато си позволи да изпрати българи за подобно лечение в чужбина, плаща 50 000 евро. Ако построим такъв център, цената може да бъде около 15 000 евро за българските пациенти”, подчерта още доц. Литов.