Резултатите от предсрочните парламентарни избори на 5 октомври отредиха участието на осем партии в бъдещето 43-то Народно събрание. Съставянето на правителство ще бъде много трудно. „Мисля, че този раздробен парламент доказва нещо, което аз много пъти съм твърдял и писал“, каза в интервю за Радио България Александър Андреев от „Дойче веле”.

„В България кризата не е нито икономическа, нито финансова, нито социална, нито демографска, тя е морална, продължи той. Хората са изгубили доверие и фактът, че не могат да изберат политици, които да ги управляват, демонстрира загубата на това доверие. Драматично намалява доверието към представителната демокрация. Ако се прочетат форумите в интернет, ще се види, че представителната демокрация масово се отхвърля. Предлагат се всякакви алтернативи и най-безобидната е пряката демокрация. Другите са много по-лоши: от диктатура  до „да ги изметем всички”. Това, което може да се направи, за да върне отчасти доверието на хората, е да се сформира едно по възможност максимално широко коалиционно управление. То трябва да има номиналното доверие на голяма част от избирателите. Такова управление, което да предприеме необходимите спешни необходими реформи още през зимата. Те са в областта на съдебната система, администрацията, в борбата срещу корупцията, в здравеопазването, в образованието, в енергетиката“.

Според Александър Андреев печелившата формула на коалиционно управление е между ГЕРБ, БСП и Реформаторския блок. Той мотивира резервите си към ДПС и Патриотичния фронт така:

„ДПС с цялостната си политика през последните десетилетия изгуби масово доверието на хората и се превърна в недосегаема партия, с която никой не би искал да има нещо общо, продължи Александър Андреев. Докато Патриотичният фронт, като нова формация е все още твърде аморфна за мен, с неизяснена политическа ориентация, с неизяснени цели. Аз изпитвам подозрение към партии, които излизат на политическата сцена с толкова гръмко оповестени патриотични цели, без да е ясно каква реално политика смятат да водят”. 

По какъв начин от Европа и в частност от Германия ще бъдат възприети резултатите от парламентарния вот, според Александър Андреев:

„Едно от най-положителните неща в този избор е, че българите в голямото си мнозинство дадоха своя вот за европейската и за атлантическата ориентация на България. Българите от край време са с най-голямо доверие към ЕС, сред всички останали страни-членки. На фона на случващото се, само на няколкостотин километра от североизточната граница на страната, е особено важно, че България потвърждава и атлантическия си ангажимент. Така страната доказва, че принадлежи към семействата на европейците и на атлантиците. Смятам, че България би могла да изиграе една много благоприятна роля като посредник за крайно необходимото сближаване между Русия, ЕС, НАТО и САЩ. Тези сили най-после трябва да седнат на масата за преговори и да решат огромните проблеми между тях, за да спрат кръвопролитията в Украйна и да се предотвратят други кръвопролития. България е традиционно ориентирана към приятелски отношения с Русия – от историята, религията, от езика. Симпатиите към Русия в страната са доста по-високи, от колкото в една Полша или Чехия. Макар и малка страна, България би могла да изиграе скромната роля на посредник в тази много голяма политика. Това би било най-важната външнополитическа задача на едно бъдещо правителство”.