През първата половина на годината износът на български стоки и услуги за трети страни, т.е. за държави извън Европейския съюз, драматично е намалял с цели 12 процента. Това може да не звучи особено тревожно на фона на обстоятелството, че българската външна търговия е насочена предимно към държави от европейската общност, за които са предназначени 59 на сто от българските експортни стоки и услуги, като за останалия свят отиват 41 процента. Подобен извод няма обаче да отговаря на реалната действителност, тъй като слабото увеличение от под 3 процента на експорта за Евросъюза не е в състояние да компенсира този спад и в резултат на всичко това търговският баланс на страната е отрицателен.

Особено зависим се оказва българският износ от политическите фактори. Така например, вследствие на напрежението около Украйна и нестабилността в тази страна, българският експорт към нея е намалял с цели 70 на сто. Към това трябва да се добави и спадът от 7 процента на износа за Русия и то преди въвеждането на ембаргото за някои хранителни стоки.

Основни търговски партньори на България от групата на страните извън ЕС са Турция, Сингапур, Русия, Китай, Македония и Сърбия, които формират 54 процента от износа за трети страни. Но статистиката показва, че южната ни съседка Турция например е закупила през първата половина на годината с 30 на сто по-малко български стоки.

На какво по-конкретно се дължи резкият спад на българския експорт за трети страни? Особено на фона на факта, че тази група държави беше и е най-слабо засегнатата от световната финансова и икономическа криза и там са регистрирани най-високите темпове на икономически растеж. Това по-конкретно означава, че причината за намаленото търсене на български стоки не би следвало да се търси в спадналата делова активност на фирмите партньори.

Една важна причина е географската и културна отдалеченост на голяма част от тези страни, липсата на традиции и установени бизнес контакти. Структурният анализ на българския експорт показва от друга страна, че цели отрасли остават на минус за първото полугодие. Износът на храни и животни намалява, спада и експортът на суровини и горива. Лекият ръст на износа на готови продукти и машини се оказва неспособен да компенсира свиването на продажбите на тези стоки, които всъщност и най-много се търсят от страните извън ЕС.

България полага доста усилия да активизира и промени отрицателните тенденции в търговията си със страните от останалия свят. Един от фокусите на властите и на бизнес организациите пада върху усилията за активизиране на връзките с арабските и близкоизточните държави, като особени надежди се възлагат на необятния китайски пазар. Засега обаче повечето от инициативите в тази посока остават на равнището на заседания на междуправителствените комисии, посещения на официални и бизнес делегации и участия на панаири и изложения. Тоест осезаеми практически бизнес резултати все още се очакват. А те стават все по-необходими като се има предвид, че стопанската конюнктура в страните от евросъюза е още далеч от истинското икономическо оживление и растеж, което за българските износители означава по-малко търсене на предлаганите от тях стоки. Към това се добавя и изключителната конкурентност на европейските пазари, на чиито изисквания българските стоки и услуги невинаги успяват да отговорят по отношение на качеството, иновативността и цените.