Не с четка, а с билки рисува картините си Руслан Русев. Творбите му галят сетивата ни с визията си и нежния аромат на знойно лято. Особено красиви са те привечер, когато падне сумрак и леката релефност на билковата мозайка съживява играта на светлосенките. Дълъг и трудоемък е процесът на тяхното създаване: бране на билките, сушене, смилане, цепене на сламки, които също намират приложение, топлинна обработка, полагане на получения материал. Така творецът възсъздава портрети на исторически личности, пейзажи, икони.
„Стремя се да бера билките, когато цъфтят, после ги суша” – ни въвежда в творческия процес Русев. „Средно за направата на една картина са ми необходими месец-месец и половина. Полагането на материала изисква силно взиране, което е много натоварващо за очите. За да се получат добре по-дребните елементи, използвам и лупи. Цветовете на картините ми не избледняват с времето. За това имам специална технология. В работата си използвам само естествени материали. Една част от тревите дооцветявам с други билки, а други си запазват цветовете. Подготвям темите си предварително, а когато дойде лятото, някои от билките влагам в картината си поетапно, според събирането им, за да запазя истинските им цветове. Други изсушавам и ползвам по-късно.”
Важна част от удивителното изкуство на Руслан Русев е добиването на цветовете за картините.
„Има билки, които използвам като постоянни цветове. Например копривата, ореха. От ореха добивам четири цвята. От копривата – три: стеблото ползвам за извличане на зелен цвят, листата – за много по-тъмен оттенък на зеленото, корените – за жълт цвят. Така от всяка билка имам различни варианти за извличане на цвят. Червено съм получавал от билка, наречена брош. Червен цвят се получава и от лучени люспи. Използвам едни гъби, които растат по дърветата, за да получавам много хубав оттенък на бялото. Труден за добиване е синият цвят. Но повече няма да казвам, тъй като това са вече мои тайни. Човек, когато се занимава задълбочено с нещо и знае къде какво да пипне, получава това, което иска.”
Първите стъпки в изкуството Русев усвоил в казармата, където, за да се разнообразят през свободното си време, войниците създавали различни фигури от сламки и треви. После завършил Института по международен туризъм и години наред работил по специалността си. До една нощ, когато в съня му се явила неговата баба, екстрасенската Слава Севрюкова, и го посъветвала да се върне към картините от билки. Художникът твърди, че днес той е единственият в България, който създава подобен вид изкуство. А откъде черпи сведения за техники и похвати, за да върви напред?
„Никой не може да ме научи на техника. Само аз мога да науча някого на това, което знам. Всичко съм постигал по метода на пробите и грешките. Това, от което съм останал доволен, го използвам. Което не ми харесва, се опитвам да го пренаправя. А има неща, които просто не стават. От това зависи, дали да правя някои теми или не. Ако не добия необходимата цветова гама, е безсмислено да започвам. Обмислям добре картината, преди да сложа сламките или билките, защото след като ги залепя, ако сгреша някъде, или ако не знам как и под какъв ъгъл да ги положа, после се налага да издълбая цялата картина. Или пък да хвърля материала и да седна отново да правя това, което вече ми е отнело, да кажем, двайсет дни примерно, 10 квадратни сантиметра. Това е трудното – не бива да правя грешки, когато полагам материала върху дъската” – споделя авторът на лековитите билкови картини.
Снимки: rusiart.svidnia.com
Прожекция на документалния филм "Йоргос Гунаропулос от Созопол" ще има тази вечер от 18.00 ч. в берлинскито кино "Brotfabrik". Йоргос Гунаропулос /1889 - 1977/ е един от най-значимите гръцки художници на своето време. Роден на брега на Черно..
Вицепрезидентът Илияна Йотова открива на 3 ноември в световноизвестния музей “Гети” в Лос Анджелис изложбата “Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция”, съобщиха от прессекретариата на президентската институция. Златни..
Будителите са личностите, към които изпитваме не само признателност и възхищение, но и възприемаме като едни от най-значимите фигури в историята ни, защото събуждат чувството ни за национална приобщеност. Какво обаче стои зад понятието "будител“,..
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София...