Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво искат хората от следващото правителство

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Oбществото ни е изправено отново пред важния избор кой да управлява страната и какво да изисква от него. Това се случва в едни неспокойни времена. От последното проучване на общественото мнение на Институт „Отворено общество” – София може да се направи обзор докъде сме стигнали, доволни ли сме от постигнатото и какво очакваме от бъдещето. „Има сериозно недоволство на запитаните от ключовите услуги в публичния сектор”, коментира изследването Боян Захариев, програмен директор на Институт „Отворено общество”.

„На първо място се откроява здравеопазването, заяви той. – 2/3 от пълнолетните граждани, имащи право да гласуват, казват, че в здравеопазването трябва нещо да се промени, че не са доволни от здравните услуги в страната. Само 1/4 от запитаните споменават пазара на труда, заетостта и доходите, както и икономическия растеж, свързан с тях. Пак един от четирима споменава и образованието. Искам да отбележа, че и от предишни изследвания, здравеопазването си запазва челната позиция. Това са секторните политики, на които парламентът и на-вече новото правителство трябва да обърнат внимание.”

Боян Захариев уточнява, че консенсусът за това кои сфери са приоритетни не бива да се бърка с консенсус за това какво точно трябва да се промени в тях и дали сме готови да заплатим цената. По такива конкретни и понякога много болезнени въпроси в обществото ни има голямо разединение.

Според изследването, 67 процента от пълнолетните граждани казват, че са били засегнати от икономическата криза по един или друг начин. Това важи за 80 на сто от бедните и за половината от 20-те процента от населението с най-високи доходи. Може би, това е една от причините за прословутия български песимизъм, каза Боян Захариев.

„Това проличава и в международни изследвания при отговор на въпроса: „Щастлив ли сте и доволен ли сте от живота?”, продължава той. – Там българите се нареждат толкова назад, че това не може да се обясни само с икономическите проблеми. Според мен, това се дължи и на нашите големи амбиции. Ние искаме не само да живеем нормално, искаме да приличаме на богатите страни в Европа. Това създава усещане, че сме далеч от целта, че не се живее достатъчно добре в България. И в нашето изследване се вижда, че 2/3 от запитаните посочват, че са засегнати от икономическата криза. Само 1/3 казват, че са удовлетворени от живота, който водят, в отговор на обичайния въпрос, който се задава в подобни изследвания. Той присъства и в общоевропейски проучвания, където се вижда, че 3/4 от европейците отговарят положително. Те са доволни от живота, който водят срещу само един от трима българи, което е доста сериозна разлика.”

В България социално-икономическият песимизъм се съчетава и със силно недоверие в институциите, което определено нараства, сочи изследването. Сред пълнолетните граждани 65 на сто имат доверие в максимум две от общо 15 ключови институции или организации (парламент, правителство, съд, прокуратура, полиция, политически партии и т.н.). Дори традиционно високото доверие към европейските институции бележи спад. Страните с повече корупция и нестабилност имат тенденция да вярват повече на външни институции вместо на своите собствени. Преведено в контекста на Европейския съюз това означава, че голямото доверие в европейските институции може да не е толкова знак за проевропейска нагласа, колкото израз на определено разочарование от безизходицата в собствената страна.

Това, в което пълнолетните български граждани видимо не са убедени, е, че членството в ЕС е подобрило начина, по който се управлява страната ни – по който работят полицията, правосъдието, парламентът и всички важни обществени системи, зависещи от ключовите институции.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Атанас Запрянов: Първите осем самолета F-16 пристигат догодина

Страната ни ще получи догодина първите осем самолета F-16 Block 70 от договорените общо шестнайсет, съобщи в Долна Митрополия служебният военен министър Атанас Запрянов. Първите две летателни машини ще пристигнат в края на март, а до края на..

публикувано на 14.11.24 в 16:24

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 26

В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в подкрепа на българските общности зад граница – примери от реализирани инициатива във Франция и..

публикувано на 14.11.24 в 11:33

Истории за най-дълго живелия човек в света и стари родове разказва изложбата “Кодове на идентичност”

Изложбата “Кодове на идентичност”, която се открива днес в Националния антропологичен музей при БАН, представя стари български родове, оставили трайна следа след себе си. Освен автентични родословни дървета и родови истории на фамилии от..

публикувано на 14.11.24 в 07:25